"Европа е в очакване на това гръцките политически лидери да постигнат споразумение за нови мерки за икономии”, заяви председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, цитиран от БНР. Споразумението се изисква от Международния валутен фонд, Европейския съюз и Европейската централна банка, за да бъде отпуснат втори заем от спасителната помощ за Атина.

"Мисля, че цяла Европа е вперила очи в Атина. Ние сме в много решителен момент по отношение на бъдещето на Гърция и бъдещето на еврото. Искаме Гърция в еврозоната. Европейската комисия ясно показа от началото, че е много важно не само за Гърция, но също за еврото и европейския проект Гърция да остане в еврозоната”, посочи Барозу.

Днес лидерите на трите партии от управляващата коалиция в Гърция разговарят с премиера Лукас Пападимос, за да обсъдят споразумението.

Гърция продължава да бави приемането на новите рестриктивни мерки, за които настояват кредиторите на страната. Снощи за пореден път беше отложена срещата между премиера и лидерите на трите основни партии, информира БНТ. Обещанието на министър-председателя Лукас Пападимос е, че днес ще бъдат взети окончателните решения. В Евросъюза се засилва мнението, че Гърция вече трябва да напусне еврозоната.

Преговорите се проточват вече в продължение на седмици, а гръцкото правителство нееднократно нарушава установените от него крайни срокове за постигане на споразумение. В понеделник Брюксел напомни, че срокът за сделка за гръцкия дълг е изтекъл. Но дори и след това "напомняне" Атина не промени поведението си.

Според някои европейски дипломати изключването на Гърция от еврозоната изглежда все по-приемлив сценарий. Холандският премиер Марк Руте заяви, че ако това се случи - то няма да е толкова болезнено в сравнение с 2010 година, когато се появиха първите признаци за дълговата криза в Гърция. На това мнение е и еврокомисарят по цифрови технологии Нели Крус.

Еврокомисарят по морско дело и рибарство Мария Даманаки пък заяви, че страните от еврозоната подготвят план за излизането на страната й от валутния съюз. Противник на тази идея засега е председателят на Европейския съюз Жозе Мануел Барозу.

Според готвените от Гърция реформи минималната работна заплата ще бъде орязана с 22%, ще бъдат намалени и пенсиите, а много държавни компании ще бъдат приватизирани. За гърците това е прекалено голяма социална цена.