Страната ни трябва да преосмисли част от заложените цели за европейската реиндустриализация. Това стана ясно от представения доклад в КНСБ „Възраждане на индустрията в България“. Очакванията за постигане на относителен дял на зелената енергия в крайното енергийно потребление от 27% и намаляването на парниковите газове с 40% ще доведе до сериозни затруднения пред промишлените предприятия. Това ще влоши финансовото състояние на компаниите, включително и тези от енергийния сектор, като някои от тях могат да фалират, пише още в изследването.
В него е записано, че инвестициите в индустрията у нас до 2020 г. могат да надхрърлят 23% при средно заложени за ЕС 20 на сто. За да се подобри производителността и да бъдат внедрени нови технологии инвестициите в ново оборудване само в земеделието трябва да нарастнат до над 9% от БВП до 2020 г. Търговията с индустриални стоки пък трябва да нарастне до 25% от БВП след шест години.
На кръглата маса днес Пламен Димитров цитира новоизбраният председател на Европейската комисия Жан Клод Юнкер, който заяви, че до 2020 г. ролята на индустрията в ЕС трябва да нарасне. Затова са предвидени 300 млрд. евро за целия ЕС и България трябва да действа активно за да може да ги усвои, смята Димитров. По думите на президента на КНСБ индустриите, които имат голям потенциал за растеж, са металургията, химическата и фармацевтичната, ИТ секторът, машиностроенето и автомобилостроенето, туризмът и селското стопанство.
Държавата обаче има решаваща роля за реиндустриализацията. Трябва да бъде създадена дългосрочна Стратегия за индустриална политика, съгласувана с бизнеса, синдикатите и научните среди, която да е съпроводена и със секторни стратегии, е записано в доклада. Там е припомнено, че Европейската конфедерация на профсъюзите поставя акцент върху три приоритета на индустриалната политика.
Първият е за инвестиции в индустриите с потенциал за бъдещо развитие и в частност в транспорта, в енергетиката и в устойчивата зелена икономика.
Вторият съществен елемент на реиндустриализацията е обучението и квалифицираната работна ръка като ключ към иновативна политика.
Третото е действия по преструктурирането и предвиждането на промяната както и индустриална програма, която насърчава нови и устойчиви индустрии, продукти и услуги за гарантиране на работните места през утрешния ден.
За страната ни важно условие е да се отчетат правилно ефектите върху цялостната икономическа система, които могат да се получат при държавно стимулиране на определени дейности. Друго условие от съществено значение е политиката да се създава администрация, която има подходящ капацитет за това и работи прозрачно.
Важен за реиндустриализацията е човешкият капитал и разширяването на уменията на работната сила, е записано още в документа.
Характерното за България е намаляването на дела на заетите в трудоемки и ресурсоемки сектори, което за страната ни е положително явление. В същото време слабо се увеличава дялът на високоефетивните и високотехнологични сектори. Това задължително предполага да има съществено преструктуриране на индустриалните сектори, за да има по-висока производителност на труда и да се създават повече продукти с добавена стойност.
Държавата също така трябва да определи чрез стратегията си приоритетните сектори, чието развитие ще се подпомага предимно с нефинансови мерки. Такива са привличане на инвестиции, стимулиране на създаването на клъстери, насочване на износа към подходящи държави, бързо разрешаване на концесии и перспектвни обекти в добивната промишленост и други.
Експертите, подготвили доклада, се обявяват категорично против идеите за реиндустриализация чрез възраждане на фалирали предприятия или изкупуване от държавата на подобни дружества. Важен фактор за развитието на индустрията е и достъпа до евтини енергийни ресурси. Това минава и през промени в структурата на определянето на цените на енергията, обясни Камен Колев, заместник-председател на Българската стопанска камара. Според него трябва да се предприемат мерки за да стане ДКЕВР наистина независима институция и тя да работи в полза на бизнеса и битовите потребители у нас.
Пред участниците на конференцията доц. Тодор Попов заяви, че трябва да се инвестира в човешкия капитал, защото всичко се прави от хората. Той посочи, че страната ни е на дъното по отделени средства за образование, както по абсолютна стойност, така и по дял от БВП.