Европейската комисия (ЕК) е изправена пред реалния риск да изпадне в несъстоятелност, става ясно от публикация на официалната страница на евродепутата Ивайло Калфин.

Председателят на Комисията Жозе Мануел Барозу е предупредил в писмо до Европейския парламент (ЕП), че на 15 ноември тя ще спре плащанията от бюджета на Европейския съюз (ЕС), ако спешно не й бъдат приведени 2,7 млрд. евро за покриване на разходите. Барозу настоява европейският бюджет да бъде актуализиран, за да бъде избегнато обявяването в несъстоятелност на ЕК като негов изпълнител.

Причината за този риск е, че Съюзът е събрал по-малко от прогнозираните собствени приходи. В резултат на икономическия спад, постъпленията от вносни мита и такси са с 10% под очакваните, а отчисленията от ДДС - с 2,3%.

До момента в Европарламента са постъпили девет искания за актуализация на бюджета за 2013 г., а той е с 6% по-висок от разходите, с които Европейският съюз ще разполага догодина, става ясно от съобщението на Калфин. "От следващата година ЕС ще бъде в реална опасност да спре плащанията и това ще засегне чувствително гражданите и общините", заяви той в изказване в пленарната зала в Страсбург днес.

Ако бъдат прехвърлени 20 млрд. евро плащания по изпълнени проекти от тази към следващата година, просто за 2014 г. ще има по-малко средства, които ще свършат по-рано. В крайна сметка, предупреди евродепутатът, общините ще се окажат сериозно засегнати, тъй като те са основните получатели на еврофинанси.

Намаляването на средствата за следващата година с 8 млрд. евро под формата на ангажименти пък ще се отрази най-вече на програмите за изследвания и иновации, за младежка мобилност и на информационните и телекомуникационни технологии. А това са звената, на които държавите членки разчитат в най-голяма степен да стимулират излизането на икономиките им от кризата.

Какво иска Европейският парламент

Калфин, който е докладчик на ЕП за следващия рамков бюджет (2014-2020 г.), настоя страните в ЕС да изпълнят обещанията си, за да може парламентът да приеме разходите на Съюза, което по думите му се отлага вече три пъти.

Европарламентът има и условие да бъдат отпуснати допълнителни 3,9 млрд. евро за 2013 година и по този начин да се намали натиска върху европейските финанси за следващата. Очакванията са, че тогава 90% от плащанията ще отидат за покриването на стари проекти и почти няма да останат средства за нови инвестиции.

Институцията няма да приеме намаляването на бюджета за 2014 г. с 6 на сто спрямо разчетите за 2013 г., поискано от Съвета на ЕС. Едно такова "орязване" означава с 8,1 млрд. евро по-малко в ангажименти и с 4,3 млрд. - в реални плащания. Сред останалите съкращения са разходите за хуманитарна помощ и за бежанците от Близкия Изток, за миграция, за поощряване на малкия и среден бизнес, за селско стопанство и за екология.

ЕП предлага бюджетът на ЕС за следващата година да е на 136, 1 млрд. евро в плащания и 142,6 млрд. в ангажименти. Страните членки държат съответно на 134,8 млрд. и 141,8 млрд. От следващата седмица двете страни ще имат 21 дни за постигане на компромис по бюджета. Ако това се случи, той ще бъде гласуван през ноември.

(Европейският бюджет се формира от вноските на страните членки, които съставляват над 80% от общия бюджет и от собствени приходи от мита, налози от захарта, отчисления от ДДС и глоби.)