Предвижда се Брутният вътрешен продукт в България да нарасне с 1,9% през 2024 година и 2,9% през 2025 година. Това показват пролетните икономически прогнози на Европейската комисия. Въпреки че се очаква ръстът на частното потребление да е умерен, вътрешното търсене ще остане основният двигател на растежа.
Очаква се износът да нарасне силно след първото тримесечие в съответствие с възстановяването на външното търсене, а вносът ще се възстанови, воден от вътрешното търсене.
Предвижда се бюджетният дефицит да достигне 2,8% и 2,9% през 2024-та и 2025-а, движен от разходите за пенсии и заплати. Държавният дълг се очаква да нарасне до 24,6% от БВП до 2025 година.
Индикатори 2023 г 2024 г 2025 г
Ръст на БВП (%, на годишна база) 1.8 1.9 2.9
Инфлация (%, на годишна база) 8.6 3.1 2.6
Безработица (%) 4.3 4.3 4.0
Държавно салдо (% от БВП) -1,9 -2,8 -2,9
Брутен публичен дълг (% от БВП) 23.1 24.8 24.6
Баланс по текущата сметка (% от БВП) -0,4 0,3 -0,3
През 2023-а реалният ръст на БВП спадна до 1,8 на сто под натиска на свилия се износ и намаленото натрупване на материални запаси. Частното потребление нарасна значително през първата половина на годината, след което се забави, съпътствано от тенденцията за спад на индикаторите в секторите на търговията и услугите. В същото време обаче спестяванията на домакинствата са се увеличили повече от потребителското кредитиране, което показва склонност към спестовност. Инвестициите през периода да се увеличили, най-вече заради покупките на ново оборудване, докато вносът е спаднал.
През 2024 година тенденцията се обръща и БВП поема нагоре. Краткосрочните индикатори все пак показват, че през първото тримесечие на годината износът продължава да се свива, а ръстът на частното потребление намалява.
През следващите тримесечия се очаква износът да се възстанови, стимулиран от външното търсене. Потреблението се очаква да расте до края на 2024 година и през 2025 година, подкрепено от добрата ситуация на пазара на труда, където частното спестяване продължава да се увеличава.
Инвестициите ще продължат да растат, подкрепени от увеличение на производствения капацитет. Вносът също ще се увеличава на фона на нормализиране на натрупването на запаси, както и на вносния компонент на инвестициите и потреблението.
Трудовият пазар остава напрегнат, като загубите на заетост в производствения сектор са по-големи от ръста на заетостта в частния сектор и обществените услуги.
След увеличението на заплатите през първото тримесечие на 2023 година в ключови сектори като промишленото производство и строителството, както и търговията, транспорта и хотелиерството, този ръст се забавя, тъй като компаниите се опитват да запазят конкурентоспособността си.
Очакванията са увеличението на заплатите да се стабилизира на нива от около 10 на сто, близо до дългосрочните средни равнища, тъй като инфлационният натиск намалява.
Хармонизираната инфлация в страната ни през 2023 година възлиза на 8,6 на сто, като през март 2024 година спада до 3,1 на сто на годишна база. Най-силно влияние за намалението на ръста на цените имат енергията и храните.
Прогнозата за ниска инфлация се подкрепя от умерения ръст на заплатите и стабилното увеличение на вносните цени. Тенденцията за спад на цените на външните пазари се очаква да повлияе положително на цените на енергията и неенергийните промишлени стоки.
Инфлацията в сектора на услугите се очаква да остане сравнително висока под натиска на ръста на номиналните заплати и на изтичане на периода на намалено ДДС за ресторанти и кетъринг услуги.
След пик през 2023 година, последвал завършването на проекти, финансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 година, публичните инвестиции през 2024-та се очаква да намалеят.
Прогнозите са съотношението дълг към БВП на консолидирания държавен бюджет да нарасне от 23,1% през 2023 година на 24,6% до 2025 година. Наблюдават се рискове за фискалната перспектива, тъй като постоянното увеличаване на заплати и пенсии не се компенсират напълно от необходимите структурни мерки.
