Няма перспективи за намиране на промишлени количества шистов газ на територията на страната. Това коментира доц. Георги Георгиев, преподавател по геология на нефта и газа в Софийски университет "Свети Климент Охридски" (СУ), цитиран от БГНЕС. Излишни са и проучванията посредством сондиране, защото крият своите опасности, а резултатите не са гарантирани.

Позицията на експерта е базирана на геоложката информация, получена от проведените нефтени проучвания в Северна България и от направената въз основа на тях оценка. Количествата, за които се говори, са силно преувеличени и дори спекулативни. Не е съвсем ясно и на каква информация се основават. В района, към който са насочени основните проучвателни интереси (а именно Северозиточна България), едва ли може да бъде намерен "въобще някакъв шистов газ", добави Георгиев.

Той уточни, че "кръщаването" на газа "шистов" е част от една неправилна терминология. В действителност името на суровината е "шейл газ", което означава глинест или аргилитов газ. Така или иначе, за да се образува, е необходимо повишено съдържание на специфично органично вещество в характерните за това скални формации (обикновено глинести).

"Ако това органично присъствие е незначително, то и количествата газ, които се генерират, са малки и нито ще доведат до формиране на газови залежи, нито ще осигурят някакъв приток от шистов газ с промишлено значение", смята Георгиев.

В Североизточна България има налични само две нива с развити глинести комплекси. Според Георгиев интересите за проучване на района вероятно са свързани с тях. В тези нива има твърде ограничено органично присъствие и то може да генерира оскъдни количества газ.

Ето защо проучването тази територия се оказва несъстоятелно, смята експертът. Най-вече, защото необходимото за тази цел сондиране крие опасности.

Рисковете при методологията са свързани с възможната миграция на използваната химически обработена вода нагоре към основния водоносен хоризонт. Възможно е и да възникнат аварии в конструкциите на сондажите заради големите дълбочини и налягания.

"Също така използваните големи обеми химически обработена вода след "хидрофракинга" трябва да се изтеглят от сондажите и къде ще отидат? Ако се излеят на земната повърхност, ще проникнат пак до основния водоносен хоризонт", добави Георгиев. Той заключи: "В крайна сметка остава големият въпрос: „Защо да се правят такива проучвания, когато от това, което знаем досега, ние нямаме геоложки условия за наличие на очакваните количества, които да представляват някакъв, макар и минимален промишлен интерес".