Ползването на определени услуги ни струва определени пари. Макар и да звучи парадоксално, но и неползването, или липсата, също може да ни струва пари. Над 300 млн. евро годишно е цената на липсата на единен онлайн пазар според анализи на Европейския парламент. С тази липса е свързана и липсата на директива за авторското право.

„Единният цифров пазар звучи доста абстрактно и наистина е най-добре да бъде обяснен чрез следствията от липсата му – потвърди и Божидар Божанов, бивш съветник на заместник министър-председателя за електронното правителство. – Те са много и включват по-високи разходи за бизнеса (за да синхронизират практиките си със специфичните законодателства на държавите членки), дори отказ на бизнеса да предлага дигиталните си услуги в определени държави. Това от своя страна е минус за потребителите, които или не могат да се възползват от дадена услуга, или не могат да използват услугата по един и същи начин в две държави членки.“

Европа има единен физически пазар от години, но продължава да страда икономически от фрагментираността на своя онлайн пазар. Днес дигитална Европа има 28 различни регулации, различни регламенти за защита на потребителите, различни законодателства, свързани с цифровизацията. Една малка фирма например не знае абсолютно сигурно какво има право да прави и дали няма да бъде подсъдима за свое онлайн действие. Подобни са и тревогите даже на всеки турист, защото в едни европейски държави може да снима сгради, мостове, паркове и да качи снимките си онлайн, докато в други трябва да вземе разрешение от архитектите им, например. Дигитална Европа се бори с различни ИТ и цифрови проблеми, има различни цени за електронна търговия и онлайн услугите си.

И ето така, докато физическите граници между държавите членки на ЕС са все по-формални, виртуалните граници на цифровия европейски пазар и липсата на директива, уреждаща авторското право по адекватен начин, са все по-осезаеми, когато става въпрос за реални икономически загуби.

Големите световни играчи – като световни медийни групи, успяват да преодоляват неудобствата от границите на дигиталната карта на Европа. Но за малките и средните компании, за семейния бизнес или самонаетите лица ситуацията е изключително трудна. Трудно е и за хората, които искат да имат достъп до дигитално съдържание, филми, музика, електронни книги зад граница и очакват в 21-ви век наистина да имат онлай преносимост.

Преодоляването на дигиталното геоблокиране на Стария континент може да стане с единен цифров пазар, иновации и адекватни планове в ресор „Дигитализация“. Добрата новина е, че вече се взимат мерки и има направени успешни крачки. Тази година бяха предложени пакети реформи, чиито фокус бе развитието на цифров единен пазар. Напредък има и по отношение на реаглментирането на авторското право. 

„Съществуват рискове от приемане на твърде рестриктивни разпоредби, които да „вгорчат“ иначе добрата идея на реформата – продължава коментара си по темата Божидар Божанов. – Такъв пример са филтрите при качване на съдържание, които са сложни за техническа реализация и биха имали много нежелани странични ефекти.“

Волята за промяна и коригиране на съществуващите текстове се вижда на много места в Европа. Очакванията са през 2018 г. новата директива за авторското право и новият пакет за единен цифров пазар да бъдат адекватните решения на съвременни проблеми, към които досега се подхождаше със стари средства.  Новите решения ще имат дългосрочно влияние, от тях ще зависи конкурентността на европейската икономика през следващите десетилетия. Целта им е да се даде тласък на европейска икономика, основана на данни, да се внесе яснота кои данни могат да се споделят и използват и как да става това. В огромна степен от новите мерки ще зависи дали Европа ще бъде конкурентна на Азия и Северна Америка за един дългосрочен хоризонт.