Една трета от определящите се за роми в България не се смятат за бедни, докато 67.2 на сто от тях смятат, че са точно такива. Това показват данни на Националния статистически институт (НСИ) от проведеното годишно изследване през 2015 г. "Статистика на доходите и условията на живот). то се прави всяка година, но сега за пръв път се включва въпрос за етническата принадлежност.

Анкетираните сами определят към коя етническа група принадлежат, а дори могат да отбележат, че не се самоопределят. Етническата група на децата се определя от родителите. Ако родителите имат различна етническа принадлежност, за децата се регистрира отговорът, който родителите определят по взаимно съгласие.

Очаквано най-висок е относителният дял на бедните сред ромската етническа група - 67.2%, а най-нисък сред тези от българската етническа група - 15.2%.

Приблизително същата самооценка по линия беден-небеден, но с обратен знак, дават и тези, които са се самоопределили като турци - за небедни се смятат 63.6 на сто, а за бедни - 36.4 на сто.

При българския етнос от участвалите в анкетата като небедни се определят 84.8 на сто.

Наблюдават се съществени различия в разпределението на бедните от различните етнически групи според икономическата им активност, отбелязват експертите на НСИ. Сред бедните от българската етническа група преобладават пенсионерите (49.9%), докато при ромската етническа група най-висок е относителният дял на безработните (43.7%). По отношение на работещите най-висок е относителният дял на работещите бедни сред турската етническа група - 26.7%, при 20.8% работещи бедни от ромската етническа група и 18.9% сред българската етническа група.

За година бедните нарастват невидимо

През 2015 г. линията на бедност общо за страната e 325.83 лв. средно месечно на човек от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1 585.8 хил., или 22% от населението на страната, сочат още данните.

В сравнение с 2014 г. размерът на линията на бедност се увеличава с 0.6%, а относителният дял на бедното население нараства с 0.2 процентни пункта.

В същото време според данните за 2015 г., че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 22% до 28.4%, или с 6.4 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 42.9%, или с 20.9 процентни пункта. 

Делът на бедните заети леко се свива

През 2015 г. делът на бедните сред заетите намалява спрямо предходната година с 1.5 процентни пункта до 7.7%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е повече от 4 пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 1.1 процентни пункта по-нисък от този при мъжете. 

Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че бедността е концентрирана сред възрастните едночленни домакинства, самотните родители с деца, както и домакинства с три и повече деца.