Създаването на банков съюз е от основно значение за оцеляването на еврозоната, освен ако бързо не се премине към пълноценен фискален (и следователно политически) съюз, но това е малко вероятно да се случи. Така каза главният икономист на УниКредит Ерик Нилсен, който обоснова мнението си в подкрепа на предложението на Европейската комисия (ЕК), съобщиха от УниКредит Булбанк.

Според Нилсен без фискален съюз, разходите за финансирането на държавните дългове ще продължат да бъдат различни в зависимост от възприеманата от страна на пазара представа за риск. "А без да има банков съюз банките де факто са обвързани с риска на отделните суверенни държави“, пише икономистът в свой коментар, публикуван от „Файненшъл  таймс“.

Нилсен посочва, че въпреки липсата към момента на съгласие по отношение на съвместен механизъм за оздравяване или рекапитализиране на банки, както и съвместно гарантиране на банковите депозити, тяхното осъществяване е неминуемо.

Нилсен посочва поне две последствия, които пораждат загриженост, в случай че не се стигне до създаване на банков съюз за институциите в еврозоната. На първо място, когато суверенните държави и техните банки са свързани, инвеститорите (с право) начисляват премия за разходите за финансиране на банките, която отразява риска, свързан със собствената държавата на конкретната банка, коментира Нилсен.

"Ясно е, че по-големите разходи за финансиране на банките в държавите от периферията директно се превръщат в по-големи разходи за кредитиране на частния сектор в тези държави. Това означава, че паричните условия за бизнеса и за домакинствата в тези държави от периферията в настоящия момент се въртят около главозамайващите 300 базисни пункта, тоест те са по-обременяващи в сравнение с тези на техните конкуренти в центъра на Европа", смята Нилсен.

На второ място той поставя факта, че за националните органи за надзор на банките в страните от еврозоната фактът, че банките представляват условни задължения на отделните суверенни държави, предполага стимул за ограничаване на експозицията на „техните“ банки към всичко, възприемано като рисково. "В резултат на това няколко национални надзорни органи вече налагат ограничения по отношение на движението на капитали в държави от периферията, като понякога принудително налагат обратното връщане на капитали в страната и така изострят различията при паричните условия между държавите от еврозоната", аргументира се Нилсен.

Той е категоричен, че един паричен съюз не може да функционира при наличието на вътрешни ограничения за капиталите и големи различия във финансовите условия - в зависимост от страната по пребиваване, за частния сектор и поради това спешно е необходим банков съюз.

Според експерта първата стъпка -  обща банков надзор, е необходима, защото банките по подобие на повечето корпорации, които обслужват, отдавна са преобразували бизнес дейностите си от национални в международни и така съществуващият модел на национални надзорни органи се оказва отживелица. Въпреки че е осъзната необходимостта от общ банков надзорен орган, се изразяват опасения относно другите два компонента на банковия съюз – общ механизъм за оздравяване или рекапитализиране на банките и обезпечаване на депозитите. "Опасения от подобен род са неуместни“, пише Нилсен.

Според него, ако всички банки, които стават част от общия режим, са платежоспособни, тогава не става дума за споделяне на задължения, а на активи и именно общият надзорен орган би имал за задача да се намеси, преди този статут да бъде изгубен. "И ако нещо не е наред с дадена банка, разходите за обществото следва да бъдат ограничавани посредством по-строг режим за оздравяване на банките в сравнение с този, които беше приложен, да речем в Ирландия, където кредиторите се измъкнаха невредими, като оставиха всичко за сметка на ирландските данъкоплатци“, посочва икономистът дава като добър пример „датския модел“.

В края на статията си Нилсен препоръчва докато се създаде банков съюз да се организират редовни срещи на националните надзорни органи, министрите на финансите и ЕЦБ, за да се разрешат въпросите с липсата на последователност в техните действия. По-конкретно те следва да се занимаят с въпроса за това как ограниченията на движението на капитали накърняват трансмисионния механизъм на ЕЦБ и следователно перспективата за бързо възстановяване на растежа в страните от периферията на еврозоната. Целта е ясна, но постигането й ще отнеме време, смята Нилсен.