По данни на Евростат, малките и средните предприятия (МСП) в държавите от Европейския съюз са около 23 милиона. Това представлява 99% от европейската икономика. МСП предоставят над 100 млн. работни места, като в някои сектори като текстил, строителство и мебели, заетостта в МСП е над 75% от общата в тези сектори.
Тези факти определят малките и средните предприятия като основата на европейската икономика. Анализите обаче показват, че съществуващата нормативна уредба е по-благоприятна за големите предприятия. Този извод беше направен по време на форум на Европейската комисия, който се проведе в Брюксел и беше посветени на развитието на малките и средните предприятия.
В работата на форума (6 февруари 2008 г.) взеха участие Хосе Мануел Барозо - председател на Европейската комисия и Гюнтер Ферхойген – зам.-председател на Европейската комисия.
Форумът беше посветен на публичното обсъждане на Акта за малкия бизнес в Европа (Small Business Act for Europe), който представлява пакет от мерки, целящи ефективно насърчаване на развитието на малкия и средния бизнес в Oбединена Европа.
На форума в Брюксел присъстваха и председателят на управителния съвет на Търговско-промишлена палата - Стара Загора Олег Стоилов и главният секретар на палатата Красимира Соколова.
Амбициозният проект е практическият инструмент, който ще превърне европейските политики в тази област в конкретни действия, инициативи и нормативна уредба, която да създаде необходимата среда за развитие и просперитет на МСП. До 2012 г. ЕК си е поставила за цел да намали с 25% административните пречки, произтичащи от европейското законодателство.
Публичното обсъждане на Акта за малкия бизнес в Европа обедини в Брюксел повече от 500 участници – предприемачи, бизнес организации, академични среди и банки. То беше ръководено от Франсоа льо Бел – представител на малките и средни предприятия в ЕК. В речта си за откриването на публичното обсъждане Гюнтер Ферхойген, заместник-председател на ЕК и еврокомисар на ГД Предприемачество и индустрия подчерта, че изборът на думата акт не е случаен.
Тя не е много типична за европейското законодателство, с нея се демонстрира уникалния характер на този документ, тя показва, че става дума за нещо много повече от политики, става дума за конкретни действия.
Документът, който ще бъде предложен от ЕК през юни т.г., определя пет области, в които да се проучат мненията и предложенията на МСП:
- Облекчаване на регулаторната база за МСП;
- Поставяне на МСП в центъра на общественото внимание;
- Улесняване на достъпа на МСП до пазари;
- Улесняване на достъпа на МСП до финанси, до иновации и до възможности за развиване на умения;
- Превръщане на предизвикателствата на околната среда във възможност за МСП;
- Усъвършенстване на прилагането на принципите на европейската политика за МСП.
Предприемач от Германия, собственик на иновативно предприятие сподели, че определението за МСП го класира с категорията на големите предприятия, поради факта, че има много голям оборот. Определението за МСП се базира само на количествени показатели. Той поиска да се помисли и за качествени параметри, например, да се въведе категория семейна фирма.
Френски собственик на транспортна фирма предложи да се наложи законово задължение на клиентите на транспортни услуги да плащат на доставчика не по-късно от 60 дни след получаване на услугата.
Други присъстващи отбелязаха трудно постижимите за МСП критерии към кандидатите в европейски програми, които всъщност претендират, че насърчават развитието на малкия и средния бизнес. Сподели се и за липса на достатъчно достъпна за МСП информация за възможности за участие в обществени поръчки и други публично-частни партньорства.
В изказванията си и Хосе Мануел Барозо, председател на ЕК, и Отмар Карас, президент на работната група за МСП в Европейския парламент, и Андреа Бенаси, Генерален секретар на Европейската асоциация на занаятчийските, малките и средните предприятия, и Арналдо Абрузини, генерален секретар на Европалати, подчертаха крайната необходимост от такъв основополагащ документ. За да се преодолее скептицизмът у някои европейски политици, а най-вече на предприемачите, се изтъкна необходимостта този документ да е законодателно обвързващ за страните членки. Той трябва да се създаде за и от МСП според техните потребности, но същевременно да се адресира към правителствата, които да го имплементират в националните си законодателства. Ако това не се случи, Актът ще си остане един "хартиен тигър, от какъвто фирмите нямат нужда", отбеляза Андреа Бенаси.
Актът за малкия бизнес в Европа за първи път поставя МСП в позицията на определящо мнозинство при икономическите субекти, а не както до сега се третираха като изключение. Политиките, нормативната уредба и пакетът от мерки ще отразява потребностите на това мнозинство. Идеята при създаването на Акта за малкия бизнес е фирмите да имат реалната възможност да участват в разработването му, а не да го възприемат като поредния документ от Брюксел. За това ЕК стартира широко публично он-лайн обсъждане, което ще бъде отворено до 31.03.2008 на този интернет адрес, където е публикуван въпросник на английски. Тук фирми, бизнес организации, институции и граждани могат да споделят проблеми и да дават предложения.
Въпросникът се превежда на български език от Търговско-промишлена палата – Стара Загора, за да улесни и насърчи българските фирми да вземат активно участие в създаването на една модерна нормативна уредба, която касае тяхната ежедневна работа и отразява техните потребности.
