Въпреки увеличаващия се брой катастрофи и лошото техническо състояние на железниците, оттам ще трябва да се съкратят 14 хил. служители, и то такива, които пряко отговарят за безопасността на движението и за поддържането на линиите. Това се разбра вчера от синдикатите в двете жп предприятия - НКЖИ и БДЖ, които твърдят, че това е изискване на Световната банка (СБ), за да отпусне спасителния заем от общо 710 млн. лв. От ръководствата на НКЖИ и БДЖ не отрекоха новината, а от Световната банка отказват да дадат информация.

В меморандума с банката е записано, че заемът ще се отпусне само ако обслужването се намали от четирима души на километър на двама.

"Банката иска да се съкратят нови 10 500 души в двете дружества, като в НКЖИ трябва да се намали персоналът от сегашните 14 800 на 8500, а в БДЖ - от 13 200 на 9000 души", каза шефът на железничарския синдикат към КНСБ Петър Бунев. Според него вече са съкратени 2300 души в НКЖИ и 3900 души в БДЖ. Тоест, реалното намаляване на персонала в държавните железници надхвърля 14 000 служители в периода между 2009 г. и 2016 г. Сега там работят към 28 хил. души.

Ръководствата на двете предприятия крият меморандума със Световната банка и синдикатите са стигнали дотам да го искат по Закона за достъп до обществена информация. Най-обезпокоителното обаче е, че плановете за съкращения засягат повече техническия персонал отколкото администрацията. Според синдикатите публична тайна е, че 80% от жп линиите в страната са вече опасни за движение. Наскоро се разбра и че 80% от вагоните и локомотивите пък нямат необходимите по закон сертификати за безопасност, защото издаването им струва пари. Според колективния трудов договор в НКЖИ и БДЖ синдикатите също трябва да участват в определянето на критериите за съкращенията.

Транспортният министър Александър Цветков е обещал идния вторник на среща със Световната банка да уговори по-изгодни условия. Ако това не стане, железничарските синдикати на КНСБ и КТ "Подкрепа" заплашват с блокиране на жп трафика в страната навръх Коледа.

"От наша гледна точка, за да намалим персонала, който обслужва линиите, с толкова, ще трябва да направим автоматизация на жп прелезите, където сега се работи с ръчен труд. Това струва по 200 хил. лв. за всеки прелез", обясни пред в. "Сега" директорът на "Управление движението на влаковете и капацитета" в НКЖИ Валентин Кънчев. В страната има стотици прелези.

Отделно тревоги в железниците предизвиква и закъсняването с няколко месеца на плащанията на ваучери за храна. Забавени са ваучери за 4 млн. лв. Според ръководството на жп предприятията дължимите пари за храна щели да се изчистят до няколко месеца след получаване на първия транш от заема от Световната банка.