Жените в ЕС все още печелят средно 16,4% по-малко от мъжете, сочат данните на Европейската комисия, обявени по случай на Европейския ден на равното заплащане. След като ЕК го отбеляза за пръв път на 5 март 2011 г., това е вторият Ден на равното заплащане, организиран на европейско равнище. Тази обща за целия ЕС проява бележи броя на допълнителните дни, през които жените трябва да работят, за да се изравнят доходите им с тези на мъжете, информират от комисията.

Европейската комисия желае да повиши осведомеността относно тази разлика в заплащането на мъжете и жените в ЕС. Тазгодишният Ден на равното заплащане предшества Международния ден на жената — 8 март, като акцентът се поставя по-специално на работодателите.

„Европейският ден на равното заплащане ни припомня дните и часовете, през които жените работят „безплатно“ от 1 януари. Принципът на равното заплащане за еднакъв труд е залегнал в договорите на ЕС от 1957 г. насам. Крайно време е той да бъде прилаган на практика навсякъде“, заяви Вивиан Рединг, комисар на ЕС по въпросите на правосъдието и заместник-председател на Комисията.

По последни данни разликата в заплащането на мъжете и жените в Европейския съюз е била средно 16,4% през 2010 г. Те потвърждават тенденцията към леко понижение през последните години, когато този процент е бил около 17% или по-висок. Процентът варира от около 2% в Полша до над 27% в Естония. В България разликата в заплащането между половете е малко над 15%.

Разликата в заплащането на мъжете и жените, изчислена като средната разлика в брутното почасово възнаграждение, е трайно висока, като съществуват значителни различия между отделните държави и сектори. Тя отразява проблема със съвместяването на професионалния и личния живот: много жени вземат родителски отпуск и работят на непълно работно време. Въпреки като цяло леко положителната тенденция има държави-членки, в които разликата в заплащането на мъжете и жените се увеличава, като например България, Франция, Латвия, Унгария, Португалия и Румъния.

Дейностите за повишаване на информираността са от основно значение, за да се обясни на работодателите, работниците и заинтересованите лица защо все още има разлика в заплащането на мъжете и жените и как тази разлика може да бъде намалена. Новите инструменти включват:

• обучения за предприятия и обмен на добри практики относно икономическите аргументи в полза на равенството между половете, методи и средства за премахване на разликата в заплащането на мъжете и жените в предприятията;
• видеоклип, в който се изтъкват съществуващите неравенства в заплащането между жените и мъжете;
• актуализиран уебсайт на кампанията включително нов раздел относно важната роля на колективните споразумения в отношенията между социалните партньори за премахването на разликата в заплащането на мъжете и жените; инструменти за откриване на разликата в заплащането на мъжете и жените на работното място; и контролен списък за включването на равното заплащане в колективните споразумения;
• поредица от национални мероприятия в 17 държави-членки на ЕС за разпространение на информация относно неравенствата в заплащането.

За намаляване на разликата в заплащането на мъжете и жените е необходимо да се предприемат действия на няколко равнища, за да бъдат отстранени многобройните причини за нея, поради което Комисията работи в сътрудничество с държавите-членки. През декември 2011 г. Комисията организира обмен на добри практики за преодоляване на разликата в заплащането на жените и мъжете. Германското правителство представи инструмент, въведен през 2009 г. (софтуера Logib-D), който позволява на предприятията да анализират разликите в заплащането между жените и мъжете в своите организации. Австрия представи нови законодателни мерки за подобряване на прозрачността на доходите в предприятията, които включват задължения за изготвянето на годишен доклад относно разликата в заплащането.

Благодарение на законодателството на ЕС и националното законодателство относно равното заплащане броят на случаите на пряка дискриминация —разлики в заплащането на мъже и жени, които вършат една и съща работа— намаля. Разликата в заплащането обаче далеч не се ограничава с тези случаи и отразява съществуващото неравенство на пазара на труда като цяло.