Има основания да очакваме поевтиняване на хляба с оглед спада от близо 40% при цените на пшеницата. Кога евентуално би трябвало да се случи, с какъв процент и дали наистина всички фактори за поевтиняване са налице - обясняват в свой анализ от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Цената на брашното вече започна низходящото си движение и през първата седмица на септември достигна 880 лв./тон в страната спрямо пика си от 990 лв. през декември 2012 г., по данни на комисията по стокови борси и тържища. При стабилизиране на цените на пшеницата, каквото вече се наблюдава, цената на брашното вероятно ще се понижи с допълнителни 3-4% и също ще се стабилизира.

Брашното формира близо 49% от себестойността на хляба, така че при равни други условия може да се очаква приблизително 7% поевтиняване на хляба спрямо декември 2012 г. Данните за периода 2000-2012 г. показват два аналогични случая на спадове през 2004 г. и 2008 г., при които ефектът от поевтиняването на суровините се проявява при крайната цена на хляба през октомври.

Хлябът е една от стоките, чиято цена абсорбира резки движения в цената на основната суровина. Това означава, че при шоков ръст на пшеницата хлябът също поскъпва, но по-слабо, а при рязък спад – поевтинява, но по-бавно и в по-малка степен, обясняват от ИПИ. Съотношението между крайната цена на хляба и цената на пшеницата (за кг.) се движи между 2,8:1 и 7,1:1 (средно 4,3:1) през периода 2000-2012 г. По-плавното движение на цените на хляба в отговор на колебанията в цените на пшеницата се крие най-вече в дела на суровината в разходите за производство, който е под 50%.