България, Полша и Германия са единствените държави в ЕС, в които средният темп на реално увеличение на заплатите през периода 2009-2016 година е по-висок от този спрямо 2001-2008 година. Това сочат данните от проучване на Европейския синдикален институт и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП), съобщи пресцентърът на КНСБ.

През последните седем години реалните заплати (изчислени през инфлацията за периода) са намалели в Гърция (с 3,1 на сто), Хърватия (с 1 на сто), Унгария (с 0,9 на сто), Португалия (с 0,7 на сто), Кипър (с 0,6 на сто), Великобритания (с 0,4 на сто), Италия (с 0,3 на сто).

Ръст, но по-нисък спрямо периода 2001-2008 г., има в Австрия, Белгия, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Ирландия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Холандия, Румъния, Словакия, Словения, Испания и Швеция. Най-сериозен спад има в Румъния, където средният ръст на възнагражденията е намалял от 11,2 на сто през 2001-2008 година до 0,1 на сто през 2009-2016 година.

Тези данни са доказателство, че икономическото възстановяване на ЕС не се отразява върху заплащането на работниците, е заявил конфедеративният секретар на ЕКП Естер Линч, цитиран в съобщението. По думите му това е много лоша новина не само за работниците и техните семейства, но и за бизнеса, тъй като ниските доходи свиват потреблението. Според Линч работниците в Европа заслужават по-високи заплати.

Заплатите в България растат в реално изражение и за това влияние имат основно три фактора - структурни промени в заетостта в началото на кризата, засилен конкурентен натиск на европейския трудов пазар през последните години, безпрецедентно продължителна дефлация. Но този растеж е с много ниски темпове и тръгвайки от много ниска база, посочват от КНСБ.

За сравнение средната заплата в България през 2016 г. в е 523 евро спрямо 3333 евро във Финландия - разлика близо 7 пъти. При съседите статистиката е подобна - въпреки че в Румъния през последните години доходите бяха орязани, средната работна заплата е по-висока от тази в България с 21,9 на сто. В Македония тя е по-висока с 16,6 на сто, а в Сърбия - с 35 на сто.

„За да се стопи това неравенство трябва ускорен ръст на доходите, който да позволи, ако не да настигнем, то поне да компенсираме частично това неравенство", коментира лидерът на КНСБ Пламен Димитров.