Познаваме ли добре света около себе си и опасностите за здравето ни, които съществуват? По-скоро не. Знаем, че пушенето причинява рак на белите дробове, пиенето – цироза на черния дроб, автомобилната катастрофа може да ни направи инвалиди за цял живот…и т.н. А знаем ли какви биха били последиците за нас и децата ни, ако вдишаме въздуха покрай запалено стърнище, горяща гума или найлонова торбичка…или пък ако дълго време консумираме третирани с пестициди плодове и зеленчуци? В днешния забързан и напрегнат живот не ни остава време да се поинтересуваме за всичко, което е опасно за здравето ни. Тази тема беше в центъра на вниманието по време на семинар на тема: “Устойчивите органични замърсители - непознатата заплаха", който се проведе в Банкя.

Диоксините са едни от най-опасните и токсични вещества от групата на т.нар. устойчиви органични замърсители (УОЗ). Диоксините са 1000 пъти по-токсични от стрихнина например. Смъртоносната доза диоксини, която може да убие жив организъм, е 22 микрограма/килограм тегло, докато при стрихнина тази доза е 1 милиграм/килограм живо тегло.

Диоксините попадат най-често в човешкия организъм посредством вдишване на въздух и прахови частици, както и при поглъщане на замърсена почва. Също така те постъпват посредством дермална абсорбция и консумация на замърсена храна. При неконтролируемото изгаряне на битови и промишлени отпадъци е налице голяма опасност от натравяне с диоксини. Тази опасност е особено голяма при изгаряне на стара техника.

Попаднали веднъж в организма, диоксините се натрупват в мастната тъкан и остават там завинаги. По време на бременност те се мобилизират и попадат в майчиното мляко и оттам - в новородените. Периодът им за полуразпад е от 7 до 11 г., а периодът за пълно прочистване на организма от тях е много по-дълъг. Практически за момента не е известен начин за такова пълно прочистване. Това съобщи доцент Татяна Вергиева, токсиколог от Центъра за опазване на общественото здраве.

При децата, родени от майки, които са били отровени с диоксини, е налице определена симптоматика: дифузно оцветяване на кожата (разлики в пигментацията), тъмно оцветяване на лигавицата и пренатални зъбки. Освен това има опасност при тях да се появи забавено физическо и умствено развитие. При тези деца има по-голяма склонност към разболяване.

Регистър на вродените аномалиии в България няма. Децата, родени с малформации, се отчитат като част от общата заболеваемсост, а не специфично. Създаването на такъв регистър в страната е невъзможно, тъй като в България няма достатъчно квалифицирани специалисти, каза доц. Вергиева.

Хроничната токсикация с устойчиви органични замърсители се проявява под формата на намаляване на репродуктивната способност, зачествяване на появата на тумор, диабет и повишаване на честотата на рак на млечната жлеза при жените, заяви още Вергиева.

Науката познава все по-малко причинителите на остри респираторни заболявания. В последните години се наблюдава поява на нови алергени и полени, получени при полепването на частици УОЗ върху познатите до момента алергени.

На този етап липсва категоричност по отношение на канцерогенноста на диоксините и по-специално на 2,3,7,8-диоксина, който е най-силно канцерогенният сред тях. Тези вещества попадат в групата на "веществата с праг", тоест вещества, които ако се приемат до определена доза, са безвредни за организма и не водят до появата на рак. Съществуват също така "вещества с праг”, при които е доказано, че дори при най-малкото им попадане в организма, водят до появата на рак.

Допустимите нива на приемане на диоксини при човека са 70 пикограма/килограм телесна маса за месец през целия живот. При тези нива не се очаква вредно въздействие, дори канцерогенеза.

В България трябва да бъде създадена комисия, която да следи неконтролируемото изгаряне на стърнища и гуми, които отделят голямо количестяво диоксини в атмосферата, заяви още Вергиева. Тя трябва да бъде част от Министерството на околната среда и водите и в нея да участват също специалисти от Министерството на здравеопазването.

У нас липсват достатъчно данни по отношение на замърсяването с устойчиви органични замърсители и по-специално с диоксини, допълни Вергиева. В момента е в ход проект, който за пръв път ще даде точна информация за УОЗ в атмосферата. Това ще стане на базата на измерване на веществата във въздуха в 3 точки в София, по една в Перник и в Пловдив.

По време на войната в Сърбия през 1999 г. тогавашният министър на околната среда Евдокия Манева е заявила, че у нас не е отчетено увеличение на УОЗ. Но истината е, че изследвания на въздуха за УОЗ никога не са били правени, тъй като в България няма лаборатория за изследване на диоксините, каза доц. Вергиева. Най-близката такава лаборатория се намира в Чехия.

Изследването на една проба, замърсена с диокисини, струва 1700 долара, а за изследване на емисии, изпуснати от инсинератори за отпадъци, тази сума се покачва до няколко хиляди долара.

Диоксините се разрушават единствено при температура над 1300 градуса. При някои от инсинераторите се налага двустепенно изгаряне, тъй като тази температура не може да бъде достигната от веднъж. Ако тази мярка не бъде предприета, тогава диоксините се освобождават в атмосферата.

Световната здравна организация препоръчва за защита от натрупването на диоксини в организма да се прилага диета, при която се приемат по-малко животински мазнини. Важен момент в нея е приемането на повече зеленчуци и плодове. Въпреки това е препоръчително изкисването на плодовете за 10 минути в хлебна сода, тъй като в страната се внасят множество плодове, които веднъж се пръскат с пестициди по време на растежа си, а след това се съхраняват в разтвор на пестициди. Един от най-силно замърсените плодове е гроздето, заяви още Вергиева. Допълнително при обработката му за производство на стафиди концентрацията на пестициди се увеличава 3-3.5 пъти. Пестицидите също са един от видовете устойчиви органични замърсители.

В страната все още има складове, в които се пазят пестициди, каза Даниела Боянова, ръководител на проекта „УОЗ - непознатата заплаха!”. До 2000 г. в страната такива складове е имало покрай Своге, Искрец, Околовръстното шосе на София и Владая. Тези складове са били поддържани много лошо, а в близост до тях е имало множество оранжерии. Веществата от тези складове се пазят в специални ББ-кубове, които трябва да бъдат изпратени в Холандия за унищожаване.

Контролът върху разрешените за употреба химикали в България е слаб, коментира Боянова. Културата на българина по отношение на химикалите, които използва в бита, е ниска, заяви още тя. Дневно човек използва около 400 препарата. Повечето хора в страната не знаят как да се пазят от тяхното въздействие, а и липсва достатъчно информация за това.

Някои от пестицидите у нас не са общодостъпни. Тяхната масова употреба е забранена. Те могат да се използват единствено от агрономите, които работят в специализираните служби за растителна защита. В близкото минало такива пестициди са се използвали и от бригадите по растителна защита към ТКЗС-тата. Само част от пестицидите могат да бъдат използвани от населението, като тяхната свободна продажба е разрешена, допълни Вергиева.


Устойчивите органични замърсители се разделят на три групи: I.) Устойчиви хлорорганични пестициди. Тяхната употреба е била забранена в Европейския съюз в края на миналия век като преди това с тях са се наторявали растенията. II.) Индустриални химикали. Към тази група попадат полихлорираните бифенили, продуцирани при производството на кондензаторни масла. III.) УОЗ емисии от непреднамерено производство, генерирани от антропогенни източници. В тази група попадат диоксините, фураните и полихлорираните бифенили.

Според данни от 2003 г., най-много диоксини и фурани се произвеждат от ТЕЦ - 48.1%, следвани от процесите на битово горене - 27.8%, горивните процеси в промишлеността - 13%, и пътния транспорт - 8.1%. Най-голям процент от диоксините и фураните се произвеждат при неконтролируемото изгаряне на битови и промишлени отпадъци, стърнища, както и пластмасови торбички.