Като учен смятам, че нямаме нужда от Закон за българския език, защото езикът е саморегулираща се, динамично развиваща се система. Това заяви пред журналисти министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов след откриването на 22-я Международен конгрес за византийски изследвания, който се проведе в Софийския университет "Св. Климент Охридски", предаде iNews.bg. Той допълни: Подобно законодателство няма да ни помогне с нищо и ще се присъединим към държавите с такова законодателство, които също нямат кой знае какви успехи.

Образователният министър заяви, че България има голям грях "към езика" след 9 септември 1944 г., тъй като са приети изменения в правописа, които са отдалечили страната ни от българската диаспора. Минаха много години, затова може да се помисли и може да има едно смекчаване в тази посока, обяви образователният министър.

Той отбеляза скандинавска практика, която може да се приложи и у нас. Например - млади български автори, които са публикували стихове, разкази и желаят да пишат книга, да могат да получат право на двегодишна стипендия със средна работна заплата на месец, за да могат и да представят този ръкопис след две години.

Като политик, също смятам, че нямаме нужда от Закон за българския език, заяви министър Игнатов. Той отбеляза, че "България е преживяла този патриотичен, пуристичен спазъм за последен път през 50-те години, а и след това е имало такива желания", отбелязва БТА.

Уволнение заплашва чиновници и други длъжностни лица, които не говорят на български език на работното място. Това ще стане, ако бъде приет внесеният в края на юли законопроект за българския език на депутата от БСП проф. Любен Корнезов. Графичната система на българския език е кирилицата. Българският език е задължителен при предаванията, съобщенията, рекламите по радиото и телевизията и публикациите в печата, пише още в законопроекта.

От 1 септември влизат нови правила за правописа в българския език. Промените са най-различни - от опростяване на стари правила до въвеждане на още по-сложни. Те са дело на езиковедите от Института по български език на БАН, които са оторизирани от държавата да следят и контролират развитието на родната реч.