В Литва се провеждат едновременно парламентарни избори и необвързващ референдум за атомната енергетика.

Очаква се избирателите да накажат управляващата консервативна коалиция заради наложените от нея жестоки икономии.

Кризата в Литва стана причина за намаляване на заплатите, а множество литовци потърсиха спасение в чужбина. По данни на статистиката през последните 10 години са емигрирали 400 хил. души и населението на страната е вече под 3 млн. души, припомня БТА.

През 2009 г. в разгара на кризата икономиката на Литва се сви с 14,8%. Правителството въведе драконовски мерки за икономии, които възвърнаха растежа през 2010 г. Според прогнозите на министерството на икономиката БВП на Литва би трябвало да нарасне с 2,5% през 2012 г. От началото на година безработицата намалява. Така че изборите се произвеждат в добър макроикономически климат. Той обаче изглежда не удовлетворява населението, тежко засегнато от бюджетните икономии.

Архитектът на политиката на икономии - премиерът Андриус Кубилюс, е един от най-непопулярните политици. Неговата консервативна партия Съюз "Отечество-християндемократи на Литва" има 43 места в досегашния 141-местен парламент. Социологическите проучвания показват, че днес тя ще спечели едва 12%. Съдбата на тази партия до голяма степен зависи от  30-те процента избиратели, които все още не са решили за кого ще гласуват.

Проучванията на общественото мнение показват, че Социалдемократическата партия на Литва, ръководена от Алгирдас Буткевичус, бивш министър на финансите и на транспорта, може да спечели 23% от гласовете.

Партията на труда на Виктор Успаских, евродепутат и пораждащ полемика литовски бизнесмен от руски  произход, може да получи 21%.

Тези две опозиционни партии биха могли да съставят нова управляваща коалиция. Те обещават покачване на минималната заплата на 1509 лита (437 евро), прогресивен данък върху доходите и "рестартиране" на отношенията на Литва с Русия. Тези отношения сега са в криза заради литовските претенции за репарации за 50 години съветска окупация и заради съдебна процедура срещу руския "Газпром", който според Вилнюс иска прекалено висока цена за природния газ.

За социалдемократите, както и за досегашното правителство, влизането в еврозоната си остава приоритет, като  евентуално това може да стане през 2015 г. Според социалдемократите обаче приемането на еврото ще зависи и от  начина, по който страните от еврозоната ще разрешат проблемите си.

Литовците днес ще изразят и волята си по въпроса дали да се изгражда АЕЦ "Висагинас". Допитването има консултативен характер и решението от него няма да е задължително за властите, но ще бъде важен аргумент в дискусиите по проекта.

Въпросът предизвиква разделение в страната, като две трети от участниците в проведено през май проучване на общественото мнение в страната се обявиха против изграждането на нова ядрена мощност.

Според поддръжниците на идеята една нова АЕЦ ще осигури енергийна независимост от съседна Русия, а противниците твърдят, че проектът ще е твърде скъп и ще използва недоказана технология.

"Изчисленията показват, че ядрената енергетика може да осигури почти два пъти или един път и половина по-евтин ток в сравнение с другите варианти", коментира премиерът на страната Андриус Кубилиус.

"65% от литовците са против АЕЦ в Литва, защото разбират, че е опасно и икономически неизгодно", казва от своя страна Линас Балсис, председател на "Институт за зелена политика".

Първоначално Литва планираше да построи АЕЦ "Висагинас" заедно с Латвия, Естония и Полша на площадката на АЕЦ "Игналина", спряна през 2009 г. по искане на Европейския съюз заради опасения за безопасност. Две години по-късно Полша обяви, че излиза от проекта, припомня БНТ. За стратегически инвеститор е избрана японската корпорация "Хитачи".