Икономически обосновано е в условията на икономическа стагнация и дефлация, резултат от продължителната силно рестриктивна политика, да се предприемат незабавни мерки за увеличаване на доходите и социалните плащания. Анализирайки обаче данните за общия доход на лице, трябва да констатираме, че все още няма предприети държавни мерки за смекчаване на негативните ефекти от дефлацията.

Данните на НСИ за домакинските бюджети показват, че средномесечният общ доход на лице от домакинство през третото тримесечие на 2014 г. намалява с 3.7% на годишна база и достига среден размер около 398 лв., което представлява 70.9% от необходимите средства за издръжка на живота. Разгледан в динамика, през първото тримесечие на 2014 г. общият доход отчита ръст от 6.2%, но през следващите две тримесечия този тренд се обръща и общият доход средно на лице бележи  последователен спад съответно от -0.7% до -3.7% спрямо същия период на предходната година.

В номинално изражение през третото тримесечие (на годишна база) най-силно са намалели източниците на доходи от работна заплата с 1.2%, от извън работна заплата с 9.9%, обезщетения за безработни със 7.4%, от собственост с 61.5%.

За измерване на съотношението между необходимите средства за издръжката на живот и на общ доход на лице от домакинството (НСИ), използваме данните за разпределението на домакинствата по подоходни групи за третото тримесечие на 2014 г.

с общ доход на 1 лице от домакинството до размера на МРЗ 340 лв. са 52.3% от домакинствата в страната (около 3 млн. 773 хил. лица). Наблюдава се увеличение с 26% или с около 779 хил. лица спрямо същия период на 2013 г., което основно се дължи на увеличаване на МРЗ от началото на 2014 г.

с общ доход на 1 лице от домакинството до 251 лв. са 25.8% от домакинствата в страната. В абсолютно изражение са над 1 млн.861 хил. лица. В сравнение със същия период на 2013 г. са представлявали 25.2%;

с общ доход на 1 лице от домакинството от 341 до 562 лв. са 28.4%,  това представлява около 2 млн.049 хил. лица. Техният дял намалява с около 729 хил. лица спрямо същия период на 2013 г. (38.5%);

домакинствата с общ доход на 1 лице над издръжката на живот (562 лв.) са около 19.3%, което представлява около 1 млн. 392 хил. лица. При тази  група се отчита намаление с около 50 хил. лица, когато обхваща около 20% от домакинствата.

Запазва се тенденцията наложила се вече втора година около 80% от домакинствата в страната да живеят с общ доход на 1 лице под необходимите средства за издръжка на живота. Буди тревога фактът, че повече от половината са домакинствата са с доход на лице до МРЗ, а той представлява около 60% от необходимите средства за издръжка на живот. Това означава, че тези домакинствата са принудени да се самоограничават в разходите и отлагат плащания, за да могат да се поместят в месечния си бюджет. Всичко това води до свиване на потреблението, което в количествен и структурен разрез остава твърде далеч от рационалните физиологически норми.Това налага необходимостта от адекватни политики и социални мерки за нарастване на доходите на ниско платените работници, в частност за работещите бедни. Приетите правителствени мерки за реимбурсиране на платения през 2014 г. данък общ доход на наетите лица на МРЗ в страната се оказа недостатъчно ефективен, поради наложените ограниченията при ползване на облекчението. Очаква се едва около 10% от всички лица да могат да ползват данъчното облекчение, защото отговарят на условията, а именно не са получавали други необлагаеми доходи като добавки за гледане на дете, обезщетение за безработица, минимални лихви по дебитни карти, рента и др. В тази връзка, КНСБ продължава да настоява за необлагаем минимален доход до размера на МРЗ, което ще доведе до увеличаване на разполагаемия нетен доход на домакинствата.

Динамика на средната работна заплата (СРЗ)

Трайно продължилата рестрективна политика по доходите забави процеса на номинално и реално нарастване на СРЗ. Данните за СРЗ по тримесечия, показват че през целия анализиран период е налице номинално нарстване едва с 2.3% на годишна база. До голяма степен този ръст се дължи на динамичните промени в структурата и броя нанаетите лица. След като бизнеса приоритетно освобождава неквалифицирани работници, вече се наблюдава и практика за освобождаване на работници и назначаването на тяхно място на лица с по-ниски работни заплати. Така същите средствата за работната заплата се разпределят на оставащите наети лица. Средносписъчният брой на наетите лица за едногодишен период бележи намалениес 4 531лица, като по тримесечия спадът е в диапазон от 0.6% през първото тримесечие до 0.2% през третото тримесечие.

В реални изражения нарастванията на годишна база на СРЗ се дължи преди всичко на отрицателната инфлация, но с тези темпове не може да се очаква българската икономика да се справи с негативните дефлационни процеси. 

СРЗ в бюджетните организации

Като цяло дълготрайната дефлация води до по-ниски приходи в държавния бюджет от основния източник на приходи ДДС. По-ниските постъпления от данъци на стоки и услуги в държавната хазна се компенсират чрез ограничаване на публичните разходите, орязване на социални програми и инвестиции, съкращаване на издръжката на бюджетните организации. Намалението на наетите лица в бюджетните организации е с 4.1% на годишна база. Формулата за изчисляване на СРЗ създава илюзията за ръст при редуциране на персонала. Номиналното нарастване на работната заплата през третото тримесечие достига до 5.1% на годишна база. Тази оптимизация на персонала, с оглед изкуствено повишаване на СРЗ свежда числеността на персонала до нерационален минимум и е свързано с допълнително натоварване на работещите, което не се калкулира в разходите за труд.

Трябва да се отбележи обаче, че в някои браншове и отрасли се забелязва низходящ тренд на работната заплата през целия анализиран период. В 16.7% от общо 96 икономически дейности, се наблюдава последователен годишен спад на работната заплата, като  при някои от тях е съпроводен с траен спад и на наетите лица. Освен това, тримесечните данни отчитат намаление на работната заплатас повече от 20% дори и над 30%. Като пример, могат да се посочат: Воден транспорт с минус 26.5%,  Операции с недвижими имоти с  минус 14.4%, Даване под наем и операции с лизинг  с минус 30.8%.

В някои браншове са налице индикатори за действително повишение на работните заплати, при това при нарастващ брой на наетия персонал. Такива са случаи се наблюдават при следните икономически дейности измерени през третото тримесечие на 2014 г. годишна база:

Производство на лекарствени вещества и продукти – ръст на СРЗ с 10.7%, а на наетите лица с 2.7%;

Производство на основни метали – ръст на СРЗ с 8.3%,  наети лица с 9.3%;

Производство на превозни средства, без автомобили – ръст на СРЗ с 18.4%, наети лица с 12.2%;

Ремонт и инсталиране на машини и оборудване – ръст на СРЗ с 14.3%, наети лица с 8.9%.

Все още се запазва високата степен на поляризация на доходите от работна заплата, въпреки лекото свиване на ножица, което е следствие от нарастването на МРЗ от началото на година, така също и на минималните осигурителни доходи. Съотношението между най-ниския размер (426 лв.) и най-високия (2353 лв.) е 5.5 пъти, като през същия период на 2013 г. е 6.2 пъти.

През анализирания период е налице устойчиво нарастване на наетите лица на минимална работна заплатапри пълно работно време. След като през първото тримесечие на 2014 г. относителния дял на наетите лица на МРЗ е 10.9%, през следващите две тримесечия се задържа на 12%. Броят на наетите лица плавно нараства от началото на годината, за да достигне в края на трето тримесечие 272 682 лица, а това е нарастване с 12.6% и представлява малко повече от 30 хиляди лица. Значително нарастване в сравнение с първото тримесечие се наблюдава в икономическите дейности: Административни и спомагателни дейности с 36.3%, Хотелиерство и ресторантьорство с 24.3%, Култура, спорт и развлечение с 16. 5%.

Продължава да се задълбочава проблемът с високия относителен дял на трайно безработните лица. При това нараства делът на лица безработни повече от 1 година. В сравнение със същия период на предходната година този дял плавно нараства, за да достига през третото тримесечие до 61.3%  от общата съвкупност безработни лица. Тази група обхваща  над 226 хиляди лица и до голяма степен  това са лица загубили своите трудови навици и умения, което означава, че адаптацията и реинтеграцията им ще изисква допълнителни средства и усилия.

Другият голям проблем е младежката безработица. Независимо че е налице тенденция на плавен спад, нейните нива остават около два пъти по високи от нивата през 2008 г. (12.7%) и далеч изостават от отчетените от Евростат за месец ноември 2014 г. равнища в Германия (7.4%), Австрия (9.4%) и Холандия (9.7%).