Инфлация или дефлация - това са двата основни сценария за излизане от световната финансова криза, заявиха в един глас топ икономистите Емил Хърсев, Кольо Парамов и професор Гарабед Минасян по време на дискусия за природата и ефектите от дълговата криза върху България, която се проведе вчера в "София прес".

Нова световна икономическа криза няма - така Хърсев коментира трусовете на световните фондови пазари.

Според него тези трусове са продължение на кризата от 2008 година, която тръгна от американския ипотечен пазар.

Какво ще се случи оттук насетне - световната икономика ще бъде лекувана или с инфлация (обезценяване на дълг посредством печатане на долари в случая със САЩ), или с дефлация (затягане на колана и ограничаване на харчовете за по-дълъг период от време, което ще доведе до формален икономически растеж и фактическо състояние на депресия).

Въпросът е какъв курс ще се поеме, тъй като засега индикации за поява на световен лидер, една обединителна фигура, която да вземе нещата в свои ръце, няма.

Ситуацията в САЩ е показателна за трудността на прогнозите относно възможното решение. До 2020 година САЩ предвижда да натрупа публичен дълг от 20 трилиона долара, казва финансистът Кольо Парамов. Месечно американците натрупват по около 100 млрд. долара дълг, твърди той. С този темп границата от 20 трилиона долара ще бъде достигната около 2015-2016 година т.е. Вашингтон или ще трябва да наруши обещанието си, или да се съобрази с товара върху икономиката.

При сегашния темп на задлъжняване и пускане на нови и нови порции долари на пазара, курсът на долара спрямо еврото и други основни валути в света ще падне с 10-12%. Това обаче освен обезценяване на американския дълг ще значи и подбиване на конкурентоспособността на други икономики - неслучайно Швейцарската централна банка преди седмица свали основната си лихва в опит да спре поскъпването на швейцарския франк.

Ескалирането на дълговата ситуация в САЩ се очакваше отдавна, каза проф. Минасян.

През последните десет години Съединените щати водиха две войни (в Афганистан и Ирак), които натовариха неимоверно бюджета им. Сегашното положение на нещата е изненадващо само от гледна точка на това, че не се случи по-рано. Този факт е показателен за нежеланието на света да допусне дългова криза в САЩ - нито Китай, нито някой друг от големите кредитори на САЩ искаше да се стига дотук.

Причината, поради която Китай не желае САЩ да фалира, е че тогава Пекин ще трябва да преобръща икономиката си, обясни проф. Минасян.

В момента Пекин поддържа силно обезценен юан и износът на китайски стоки на световните пазари върви с пълна сила. Промяна на икономическата политика ще значи ориентиране към вътрешния пазар, т.е. хвърляне на огромните валутни резерви на Китай за развитие на вътрешния пазар, което ще доведе и до социални промени - промени, които един комунистически режим трудно би понесъл.

В Европа ситуацията изглежда най-непредвидима.

Причината за липсата на сигурност на каквито и да е прогнози е единната европейска валута. Тя представлява уникален експеримент - подкрепена е с централизирана монетарна власт (Европейската централна банка (ЕЦБ), но децентрализирана фискална политика (всяка страна-член на еврозоната има собствена финансова политика) - един конфликт, заложен още в основата на еврозоната. Този конфликт се осъзнаваше и тогава се разчиташе на съзнателно самоограничаване на държавите в еврозоната и ЕС при определянето на фискалната политика. Това обаче не се получи и сега се въвеждат мерки и механизми, които да предотвратят злоупотребата на едни членове в еврозоната за сметка на други.

По отношение на Гърция проф. Минасян счита, че е време южните ни съседи да се осъзнаят и да се справят с проблемите си сами.

Гърция е икономика тип консуматор в еврозоната и това трябва да се промени, особено след като Европа демонстрира, че ще окаже необходимата помощ за южните ни съседи.

Приказките, че Атина може да върне драхмата, са несериозни - това би означавало моментално обезценяване на старата гръцка валута до 3-4 пъти спрямо сегашното ниво в евро и съответно пълен колапс на икономиката на Гърция.

Допълнителна паника на фондовите пазари всяват и кредитните агенции.

По думите на проф. Минасян те дълги години не са обръщали необходимото внимание на големите играчи на световната сцена и са се съсредоточавали върху малки държави. Показателно е отношението на Moody's към Гърция сега и към България по времето на управлението на Жан Виденов. Ситуацията с нас в онези години и с Гърция сега е подобна, но тогава Moody's ни оценяваше с рейтинг B, а сега Гърция се оценява с рейтинг C. Според проф. Минасян и американският кредитен рейтинг не е трябвало да бъде понижаван.

Финансово-икономически кризи е имало и ще има и в бъдеще.

Те са част от цикличния процес на развитие на световната икономика, обобщи в края на дискусията за дълговата криза проф. Минасян. Емил Хърсев пък добави, че очаква съвсем скоро фондовите пазари в цял свят да се успокоят.