България сериозно изостава от средноевропейските стойности по дял на хората с висше образование. Това съобщи в интервю за Агенция "Фокус" Людмила Векова от Българската стопанска камара (БСК).

Тя е ръководител на екип, разработил анализ на тема "Образователна и квалификационна структура на заетите и работната сила в периода 2005-2009 г.". За анализа е изследвана цялата налична статистическа информация, предоставена от Националния статистически институт, Евростат, ЮНЕСКО и НОИ.

Според данните от изследването към 2009 г. 26,9% от младите хора в ЕС са завършили висше образование. В България процентът на лицата с висше образование е 25,2%. По този въпрос Векова коментира:

Във времето ножицата между показателя за България и за ЕС става все по-голяма. От гледна точка на приоритетите на стратегия "Европа 2020" това може да се отчете като тревожна тенденция, която трудно може да бъде преодоляна, ако се запазят темповете на нарастване на работната сила и на заетите лица с висше образование.

Има намаление на икономически активните лица и на заетите с по-ниско образование и същевременно - има нарастване на дела на заетите и икономически активното население със средно и висше образование.

Работната сила с основно, начално и ниско образование намалява от 20,95% през 2005 г. на 15,7% през 2009 г. Същевременно завършилите висше образование се увеличават от 23,85% през 2005 г. на 25,2% през 2009 г. Тенденцията е положителна като изменение. Същевременно обаче сравнявайки със средноевропейските стойности е налице сериозно изоставане, което във времето се задълбочава, коментира представителят на БСК.

Положително развитие има по отношение на дела на лицата с ниско образование, а по показателя за средното образованието България е около средното ниво за ЕС: Намалява делът на заетите с най-ниско образование от 17,9% за 2005 г. до 14,4% през 2009 г. и същевременно се повишава делът на заетите с висше образование от 25,6% до 26,4 % през 2009 г. В сравнение с останалите европейски страни обаче България бележи съществено изоставане, което се задълбочава с времето.

Страната ни изостава в пъти от останалите европейски страни по отношение на системата на "учене през целия живот".

По отношение на тази система при среден показател за Европа 9,5% за 2009 г., за България този показател е 1,4%. Тенденцията е на съвсем слабо нарастване - през 2005 г. е бил 1,3 %, а през 2009 г. - 1,4 %.

Почти няма развитие по този показател. А това е достатъчно показателен факт по отношение на образователното равнище и системата на допълнителна квалификация и преквалификация, каза Векова. Една от сериозните препоръки на експертите е да се разработи национална и фирмена политика за по-сериозно развитие на формалното и неформалното образование.

В България преобладават професиите, които изискват по-ниско образователно равнище и професионална подготовка. Професионално-квалификационната структура на заетите лица е неефективна и деформирана. Това стана ясно още от думите на представителя на БСК.

По данни към 31 декември 2009 г. най-висок е процентът на персонала, зает с услуги за населението, охрана и търговията. В този сектор са заети 17%. Следващата група – 16% са професиите, неизискващи специална квалификация. Третата група са операторите на машини и съоръжения – 14%.

Вижда се, че приоритетно заетите лица са в групи, които са с по-ниско образователно квалификационно равнище. Същевременно по-нисък е процентът на хората, заети в групите, които предполагат по-висока квалификация, коментира Векова.

Продавачи и снабдители са най-често срещаните професии. 23% от заетите лица упражняват тази дейност. На следващо място е професията шофьор - 11%, толкова са също сервитьорите и барманите. 10% от заетите лица работят като охранители и пазачи.