Иновационната политика в страната не се е променила съществено през последната година. Тази негативна констатация беше направена днес при представянето на годишния доклад на Фондация “Приложни изследвания и комуникации" - "Иновации.бг 2008", което се състоя в рамките на Четвъртия национален иновационен форум "Наука иновации и регионално развитие – политиките на България в ЕС".

Ежегодният национален иновационен форум има за цел да очертае и анализира напредъка в иновационния капацитет на българската икономика и способността на България да дефинира и изпълнява своя национална научна, технологична и иновационна политика в първата година от членството ú в Европейския съюз; да представи бъдещите предизвикателства пред иновационното развитие на икономиката на страната в рамките на Вътрешния пазар на ЕС и да предложи възможност за обмен на мнения и добри практики за подобряване на българската конкурентоспособност и иновативност.

"Иновации.бг 2008" прави преглед на иновационната система и политика у нас през изминалата 2007 година и изготвя иновационен индекс на българските предприятия, съобщи проф. Руслан Стефанов, ръководител на екипа, разработил доклада.

Събраните в доклада данни дават основание на екипа, подготвил изследването, да обобщи, че и през последната година страната ни все още няма ясна визия за своето иновационно развитие. В него още се подчертава, че в близките 2-3 години правителството ни трябва категорично да реши дали ще се включим  в глобалната иновативна икономика или ще залагаме на бавния, но по-стабилен път на догонване на страните-членки на ЕС. Отчетено е също, че продължава тенденцията икономическата среда у нас да не подкрепя достатъчно съзидателното предприемачество.

През 2007 година страната ни продължава да изостава по дял на иновативните предприятия, които си сътрудничат с други организации. Връзката между науката и бизнеса при извършване на иновативна дейност е по-слаба спрямо тази в ЕС, отчита още докладът.

Едва 6% от иновативните предприятия си сътрудничат с ВУЗ-ове, а само 3.9% - с държавни или обществени изследователски центрове, се казва още в доклада.

В годишния доклад още се отделя внимание и на фактора човешки капитал. В тази насока у нас се отбелязва положителна тенденция на ръст при докторантите. Същевременно обаче са отчетени и редица фактори като застаряване на научната система, консервативните условията за придобиване научи степени и израстване в кариерата, които продължават да оказват негативно влияние върху развитието иновативната национална политика.

Авторите на доклада, въз основа на събраните данни, извеждат няколко приоритетни насоки за действие на българското правителство. Изтъква се, че е необходимо да бъде разработена и приложена интегрирана иновационна политика за страната; да бъде осъвременена нормативната база за функциониране на националната иновационна и технологична политика. Особено внимание трябва да се отдели на критерии за оценка на въздействието на преките бюджетни субсидии и обвързването на институционалното финансиране с постигането на определени средносрочни и дългосрочни цели. Да се насочат усилия в областта на ПЧП за увеличаване на инвестициите в сферата на научните излседвания, се посочва още в изследването.

Зам.-министърът на финансите и национален координатор на обновената Лисабонска стратегия за България Любомир Дацов  заяви подкрепата на Министерството на финансите за целенасочени реформи в иновационната политика на България. Той посочи, че промените, насочени към създаване на благоприятна среда за развитие на иновациите, са ефективното използване на ограничения финансов ресурс и скъсяване на дистанцията между страната ни и най-развитите държави.

Любомир Дацов припомни, че за икономиките, базирани на знанието, иновациите са основен източник за икономически растеж, което е и причината те да са определени като един от стълбовете на Лисабонската стратегия. ,,Мерките в първата Национална програма за реформи на България (2007- 2009 г.) са насочени към стимулиране на нововъведенията. Това може да стане чрез премахване на съществуващите препятствия пред конкуренцията, въвеждане на принципите на по-добро регулиране, повишаване на ефективността на разходите за Научноизследователска и развойна дейност (НИРД) и образование, улесняване на достъпа на малките и средни предприятия (МСП) до финансиране на иновации, включително и чрез използване на публично-частните партньорства”, подчерта националният координатор по Лисабонската стратегия за България.

На форума зам.-министър Дацов съобщи, че многогодишната бюджетна прогноза на България предвижда през следващите години бюджетните разходи за НИРД да нарастват с 0.1% на година. Те ще бъдат достъпни за останалите икономически агенти чрез действащите инструменти: Фонд „Научни изследвания” (ФНИ) и Национален иновационен фонд (НИФ).

Групите мерки, които могат да се обособят, за да може България да намали темповете на изоставане по отношение на иновациите, зам.-министър Дацов определи като две. В краткосрочен план това са преразглеждане на институционалната структура, по отношение на НИРД и иновациите; поощряване на публично-частните партньорства; преоценка на ролята на БАН; увеличаване и диверсифициране на възможностите за финансиране на НИРД; и въвеждане на систематично оценяване на иновационните политики, институции и програми. В средносрочен аспект трябва да бъдат предприети мерки по въвеждане на конкретни нови инструменти за финансиране на НИРД; увеличаване на финансирането на НИРД от страна на индустрията; и поощряване на университетските научни и приложни изследвания, акцентира в речта си националният координатор на Лисабонската стратегия.

В заключение зам.-министър Дацов отново заяви готовността на министерството на финансите да участва активно в процеса на реформиране на иновационната система на България с цел преодоляването на ключовите предизвикателства пред развитието на иновациите в страната ни и за постигането на целите от Лисабон за висок растеж на икономиката и заетостта.

Директорът на Дирекция “Политика по отношение на предприятията" в Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) Ели Анави съобщи, че през 2008 г. Националният иновационен фонд (НИФ) ще започне да финансира проекти до 5000 лева чрез т.нар. "ваучерна схема". Целта на тази схема е преди всичко фирмите да бъдат свързани с отделните ВУЗ-ове. Близо 20 милиона лева са предвидени в проектобюджета на МИЕ за 2008 година за НИФ, каза още тoй.

През тази година МИЕ смята да стартира национален конкурс за студентски технически фирми. С него се цели млади хора - предимно току що завършили студенти или такива, които са в последен курс на обучение, ако имат разработена бизнес идея,  да получат едногодишно финансиране за разработване на проектите си, каза Анави.

Днес в Брюксел официално стартира най-голямата в Европа информационно - консултантска мрежа – Enterprise Europe Network, стана ясно по време на форума. Целите на новата мрежа са да предоставя на предприятията интегрирани бизнес, информационни и консултантски услуги по всички въпроси, свързани с европейската интеграция - сертификацията на продукцията, митническите формалности и процедури, участие в търгове, критериите за екологичност на стоките, СЕ маркиране и др.; да оказва съдействие за технологичен трансфер и технологично развитие – технологична оценка на производството, въвеждане на нови продукти и процеси в производството, трансфер на нови продукти и процеси към европейски партньори, търсене на технологични и бизнес партньори, създаване на високотехнологични смесени предприятия; да консултира за участие в проекти и кандидатстване за финансова подкрепа по европейски програми и фондове.

Enterprise Europe Network е наследник на 370 Евро Инфо центъра и 250 организации, ангажирани в дейността на 71 иновационни центъра на Стария континент. Новата мрежа включва над 500 организации и около 4000 души персонал от 40 държави. Системата функционира в 27-те страни-членки на ЕС, в страните-кандидатки – Турция и Македония, в страните от Европейското икономическо пространство – Норвегия и Исландия, както и в Армения, Израел и Швейцария.

У нас тя обединява дейността на досегашния Европейски иновационен център – България ( www.irc.bg ), и осемте Евро Инфо центрове ( https://www.eic.bcci.bg/ ) – част от двете най-големи мрежи на Европейската комисия, насочени към бизнеса.

На форума Тодор Модев, Областен управител на област София град и председател на Съвета за координация на Регионалната иновационна стратегия за Югозападен район за планиране, представи и развитието на Регионалната иновационна стратегия (РИС) на Югозападен район за планиране. Стратегията обхваща периода до 2013 година. С нея се цели да се повиши конкурентоспособността на регионалната икономика, постигане на темпове на икономически растеж, както и издигане на Югозападния регион за планиране в йерархията на европейските региони. Пълното издание на Стратегията може да видите тук.

Още информация от Четвъртия иновационен форум:

Увеличават субсидирането на научните изследвания и иновациите