Регионалните профили ясно показват, че макар отпечатъкът на пандемията и последвалото икономическо възстановяване да е видим на регионалната карта, съществуващите отпреди големи различия между областите се запазват. Заради продължителната политическа нестабилност и предизвикателства пред икономиката в края на 2022 г. развитието и отключването на потенциала на регионите ще са от огромна важност. Това се казва в анализа на Института за пазарна икономика, който от 2012 г. подготвя профили на регионите в България.

Новото издание на "Регионални профили: показатели за развитие" за поредна година разкрива икономическия потенциал и дълбоките социални различия между областите в България. Изданието обхваща период, в който икономиката се възстанови от тежкия удар на пандемията, но бързо срещна нови предизвикателства, гарнирани с тежка политическа криза, пишат авторите на доклада.

Преброяването на населението освети по-ясно от всякога тежките демографски проблеми пред страната, които ограничават и потенциала за растеж по места.

Посочва се, че местните власти трябва да бъдат изключително активни и да работят в посока трансформация на икономиката си чрез повече производителност и конкурентоспособност - привличане на инвестиции и развитие на индустриалните терени, работа с образователните институции и подкрепа за инвестициите в човешки капитал, отвореност за регионални партньорства и мислене отвъд обичайните административни граници. В тези свои усилия обаче общините имат нужда от подкрепа и най-вече - от реални стъпки за финансова децентрализация и повече собствен ресурс, се посочва в анализа.

Икономистите отчитат, че почти всяка област се отличава с успешно представяне в определена сфера - добро е, например образованието в Смолян, здравеопазването в Плевен, инвестиционната активност в София област, а в редица региони се вижда потенциал за подобряване на цялостното развитие. Разгръщането му в осезаемо и трайно подобрение на живота на хората и бизнес средата зависи както от процесите в големите икономически центрове и тяхната периферия, така и от развитието на вторичните икономически центрове, които все още изостават, допълват икономистите.

Към добре представящите се в цялост области София (столица), Пловдив, Варна, Бургас и Габрово в последното издание се присъединяват областите Стара Загора, Велико Търново и Русе, които преминаха сравнително добре през трудностите на пандемията, отчитат експертите.

Най-голямото предизвикателство за всички е демографската картина. Последното преброяване през миналата година освети ясно тежките демографски проблеми пред цялата страна, а данните за трудоспособното население показват, че

20 от 28 области са загубили поне една пета от работната сила.

"И докато сривът на естествения прираст отразява дългосрочни процеси и за забавянето му са необходими визия и време, механичният прираст може да се повлияе от краткосрочни политики", се посочва в доклада.

Липсата на адаптация към намаляващото население, макар това да се вижда от години, продължава да оказва пряко въздействие върху предоставянето на обществени услуги (образование, здравеопазване, опазване на обществения ред, култура и др.) и на възможностите на частния сектор да наема работна ръка.

Икономистите предупреждават, че проблемите пред местните власти, произтичащи от демографските тенденции, допълнително ще се задълбочават, като ще изискват по-високи разходи, необходимост от оптимизация и отчитане на новите реалности. За да е възможно подобно приспособяване, са необходими повече собствени ресурси и свобода в провеждане на регионална и общинска политика, смятат икономистите.

Областите в страната имат различен икономически профил, който предопределя и различната им траектория на развитие. Сред областите с добри показатели са най-вече тези с развита индустрия и силно проникване на дигиталните услуги.

Въпреки възстановяването на икономиката през 2021 г. заетостта не успя да се върне на нивата отпреди пандемията, отчитат икономистите. Коефициентът на заетост на населението на възраст от 15 до 64 години средно за страната остава малко над 68%, като варира от 52.5% в Монтана до около 75% в област София и София (столица).

Отчита се много силното представяне на област София, която отново изпреварва София (столица). Област Варна е на трето място с коефициент на заетост от 73.8%, което е и исторически рекорд за местната икономика.

През 2021 г. осем области отчитат коефициент на заетост над 70%, като изпреварват с 15-20 процентни пункта тези в дъното на класацията. Всички шест области с коефициент на заетост на трудоспособното население под 60% са разположени в Северна България:

Монтана,

Разград,

Търговище,

Силистра,

Видин,

Враца.

През последните години продължава нарастването на заплатите в страната. Към средата на 2022 г. средната брутна месечна заплата в столицата надвишава 2300 лв. Област София е на второ място със средна заплата от над 1600 лв., а в рамките на 1400 - 1500 лв. са възнагражденията в областите Варна, Пловдив, Стара Загора, Враца и Габрово.

Най-ниските заплати през 2022 г. се отчитат в Благоевград и Кюстендил - около 1100 лв. на месец, както и

във Видин, Хасково и Смолян. Очаквано на ниво общини най-високите възнаграждения са в и около трите водещи центъра - София, Варна и Пловдив, както и в Средногорието и няколко общини с големи енергийни компании.

Човешкият капитал и профилът на работната сила са ключови в процеса на трансформация на икономиката, отчитат икономистите. През 2021 г. близо 30% от населението на възраст от 25 до 64 години е с висше образование, като през последните години този дял се покачва.

Категоричен лидер е София (столица), в която 57.7% от работната сила е с висше образование. На следващо място са областите Русе (30.9%), Варна (30.2%) и Велико Търново (28.6%), които традиционно се представят силно по този показател.

В поне 12 области в страната хората с основно и по-ниско образование в работната сила са повече от висшистите. Изключително висок остава делът на хората с основно и по-ниско образование в областите Сливен, Разград и Търговище, показват данните.

Регионалните различия в сферата на здравеопазването са особено видими при достъпа на населението до лекари, се посочва доклада като пандемията също е показала това.

Докато в някои области - Плевен, София (столица), Пловдив и Варна - един лекар се грижи средно за под 200 души от населението, то

в половината области в страната на един лекар се падат по над 300 души.

Областните центрове със силни медицински университети се представят чувствително по-добре в показателите за достъп до здравеопазването, особено по отношение на достъпа до лекари специалисти. Броят на болничните легла също варира от около 11 легла на 1000 души в област Плевен до под 3 легла

на 1000 души в областите Перник, Добрич и Шумен.

През последните години се наблюдава устойчив спад на регистрираните престъпления срещу личността и собствеността в страната, се посочва още в анализа. През 2021 г. са регистрирани средно по 9.8 престъпления срещу личността и собствеността на 1000 души от населението, като преди 10 години този показател е бил поне 1.5 пъти по-висок.

Смолян и Кърджали остават най-сигурните области с под 5 регистрирани престъпления срещу личността и собствеността на 1000 души. Най-много престъпления на 1000 души от населението се отчитат на Северозапад - Монтана и Враца, както и във Варна и Бургас, макар в морските области тенденцията да е за сериозен спад през последните години.

Разкриваемостта е най-висока в област Габрово, като близо 75% от регистрираните престъпления срещу личността и собствеността през годината са разкрити. Отново най-ниска е разкриваемостта в София (столица) и Варна, в които устойчиво под половината от регистрираните престъпления срещу личността и собствеността биват разкрити в рамките на годината.