*Информацията е променена в 16:40 часа

Банките у нас ще се върнат към традиционното търговско банкиране. Това прогнозира Кристофор Павлов - главен икономист в "УниКредит Булбанк", по време на семинар "Финансовата стабилност в условия на криза".

Банковото проникване ще продължи, но ще се извършва с по-балансирани темпове. Предлагането на нови продукти ще се нагоди към спада в инвестиционната активност.

Високата норма на спестяванията ще се запази за дълъг период от време, което ще доведе до по-малко търсене на кредити и повече депозити. Ще се отпускат повече кредити за малките и средните предприятия и за сектори, които досега не са били приоритетни в кредитирането като селското стопанство, прогнозира банкерът.

Трябва обаче да се спре отпускането на кредити заради самите кредити, смята Павлов.

Новите регулации на Европейския съюз (ЕС) ще изискват от банките по-високо обезпечение със собствен капитал и ще редуцират зависимостта им от финансиране от международните пазари на депозити на едро.

Управлението на риска ще се подобри. Цената на риска е нараснала с 3-4% от началото на кризата. Необходимо е банките да станат по-критични към съотношението приходи - разходи. В момента то е 50%, а трябва да се редуцира до 40%.

Нито една банка в ЕС няма да фалира. Това зави от своя страна финасистът Емил Хърсев, цитирайки председателя на Съюза Жозе Мануел Барозу. За целта Международният валутен фонд (МВФ) е одобрил нова политика за рекапитализиране и стабилизиране на банките.

30 млрд. евро трябва да бъдат добавени към капитала на гръцката банкова система, за да се възстанови. В портфейлите на банките в Европа има много токсични активи (активи, които няма как да донесат печалба - бел.авт.). Българските банки обаче не държат в портфейлите си държавни ценни книжа от родната страна на мажоритарния си собственик, тоест нямат такива активи, обясни Хърсев.

Той не очаква фалити на български банки, но все пак описа начините, по които би могла да се спаси потъваща финансова институция. На първо място трябва да й се осигури извънреден достъп до международни пазари с цел набиране на капитал. Необходима е и намеса на държавата - в бюджета са отделени 1,4 млрд. лева като буфер срещу евентуални фалити. Правителството обаче трябва да дава гаранции, а не пари на банките, застрашени от несъстоятелност, смята икономистът.

Трябва да има ясни критерии, по които да се определя коя банка има нужда от "финансова инжекция", за да не се стигне до национализация на изправени пред фалит банки, заяви Хърсев.