Икономическият растеж в ЕС до края на годината ще остане изключително слаб като тенденцията е както за страните от еврозоната, така и за всички останали членки на общността. Това е записано в есенната прогноза на ЕК за икономически растеж. Като цяло за 2014 г. се очаква растежът на реалния БВП да достигне 1,3% в ЕС и 0,8% в еврозоната. По-добри макропоказатели се очакват за 2015 г. съответно до 1,5% и 1,1%, на фона на нарастващото външно и вътрешно търсене. Очаква се през 2016 г. икономическата активност да се ускори до съответно 2,0% и 1,7% благодарение на укрепването на финансовия сектор, обясняват от ЕК. Укрепването се очаква да дойде от извършването на цялостна оценка от Европейската централна банка, както и от напредъка по структурирането на банковия съюз. Икономическият напредък се очаква да бъде постигнат и благодарение на ефекта от неотдавнашните структурни реформи.

„Икономическото положение и състоянието на заетостта не се подобряват достатъчно бързо. ЕК е решена да използва всички налични инструменти и ресурси, за да се повишат заетостта и растежът в Европа. Ние ще представим план за инвестиции в размер на 300 млрд. евро, за да дадем тласък на икономическото възстановяване и да го поддържаме. Ускоряването на инвестициите е от изключително значение за икономическото възстановяване“, заяви Юрки Катайнен, заместник-председател на Европейската комисия, отговарящ за работните места, растежа, инвестициите и конкурентоспособността.

„Няма един-единствен, лесен отговор на предизвикателствата, пред които е изправена европейската икономика. Трябва да работим в три направления — надеждни фискални политики, амбициозни структурни реформи и така необходимите инвестиции, както
публични, така и частни. Всички ние — в Брюксел, в националните столици и в регионите — трябва да поемем своята отговорност, за да създадем по-висок растеж и да увеличим реално заетостта“, смята и Пиер Московиси, комисар по икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз.

Възстановяването на икономиката, което започна през второто тримесечие на 2013 г., остава нестабилно, а динамиката на БВП в много държави-членки все още е слаба. Доверието е по-ниско, отколкото през пролетта, което отразява нарастващите геополитически рискове и по-неблагоприятните перспективи пред световната икономика. Въпреки благоприятните финансови условия икономическото възстановяване през 2015 г. ще бъде бавно, прогнозират от ЕК. Това отразява постепенното отшумяване на последиците от кризата — все още високите равнища на безработица и дългове и слабото използване на капацитета. Цялостната оценка, извършена неотдавна от Европейската централна банка, допринесе за намаляване на несигурността относно стабилността на банковия сектор, а подобряването на условията на финансиране би трябвало да допринесе за съживяването на икономическата активност.

През 2016 г. повишаването на вътрешното и външното търсене и продължаването на много гъвкавата парична политика, свързана с ниски разходи за финансиране се очаква да доведе до още по-голямо засилване на икономиката.

Според прогнозата значителните разлики между страните от ЕС по отношение на темповете на растеж ще се запазят и през 2014 г. Спад на икономиката с 0,7% се очаква да има в Хърватия, а най-висок ръст от 4,6 на сто се очаква да има в Ирландия. През следващите две години се очаква тези различия да намалеят. Според прогнозите за 2015 г. и 2016 г. всички страни от ЕС ще отбележат положителен растеж. Тогава би трябвало да се усети по-силно и забавеният ефект от вече осъществените структурни реформи.

Слабо възстановяване на фона на големите световни икономики

Възстановяването на ЕС изглежда слабо в сравнение с това на други развити икономики. През прогнозния период много гъвкавата парична политика, напредъкът по отношение на намаляването на частния дълг и неутралната фискална позиция би трябвало във все по-голяма степен да влияят положително върху вътрешното търсене. Според прогнозата частните инвестиции постепенно ще се възстановят — подобряващите се перспективи пред търсенето и ефектите от догонването ще оказват благоприятно въздействие върху тях.

В началото е възможно те да бъдат възпрепятствани от наличието на голям неоползотворен капацитет. Очаква се през 2015 и 2016 г. частното потребление да нарасне умерено, подкрепено от ниските цени на суровините и нарастването на разполагаемия доход в резултат на постепенното подобряване на състоянието на пазара на труда.
В същото време на фона на умереното нарастване на световната търговия, нетният износ вероятно също ще допринесе твърде малко за растежа на БВП през следващите години.

Повече работни места

Броят на новите работни места се е увеличил умерено, а безработицата е намаляла леко спрямо предишните високи равнища. Очаква се икономическият растеж постепенно да набира сила и така по-значителни подобрения на пазара на труда най-вероятно ще настъпят към края на прогнозния период, смятат от Комисията. Ако тя се сбъдне равнището на безработица да спадне до 9,5% в ЕС и до 10,8% в еврозоната през 2016 г.

През тази година продължава тенденцията към намаляване на инфлацията в страните от ЕС в резултат на по-ниските цени на суровините и значителния икономически застой. Очаква се и инфлацията да остане много ниска. С постепенното увеличаване на икономическата активност и на заплатите, както и вследствие на неотдавнашното обезценяване на еврото, инфлацията би трябвало да нарасне.

За момента прогнозната инфлацията в ЕС за тази година е 0,6%, през 2015 г. — 1,0%, а през 2016 г. — 1,6%.
Дефицитът на сектор „Държавно управление“ продължава да намалява. И в ЕС, и в еврозоната се очаква съотношението бюджетен дефицит/БВП да намалее още — съответно с 3,0% и 2,6%. Според прогнозата бюджетните дефицити ще продължат да спадат през следващите две години, като този процес ще бъде подпомогнат от засилващата се икономическа активност.

Съотношението дълг/БВП в ЕС и в еврозоната ще достигне своя връх през следващата година — съответно 88,3% и 94,8%, съгласно новата методика на Евростат.

Рисковете за перспективите остават по-скоро низходящи

Низходящите рискове за перспективите за растеж все още преобладават на фона на геополитическото напрежение, нестабилността на финансовите пазари и риска от непълно прилагане на структурните реформи Рисковете по отношение на прогнозираната инфлация остават балансирани.