Преди повече от 20 години възникващите икономики имаха взривоопасна политика на управление на публичните финанси, основаваща се на огромни количества външен дълг. След като на много места бюджетите наистина изгърмяха, правителствата си обещаха да бъдат по-отговорни в бъдеще. Но историята не се разви по този начин. След кризата от 2008 г. в действителност външният дълг на развиващите се пазари нарасна с повече от два пъти. Но в условията на покачващи се лихви, които не могат да бъдат обслужвани, особено в контекста на сриващи се валути, инвеститорите поставиха началото на масов отлив от тях; т.е. започнаха да разпродават притежаваните държавни ценни книжа.

Така, в резултат на спада на инвеститорското доверие, капиталите, инвестирани в страните от групата на възникващите пазари претърпяват вече пета поредна седмица на отлив. Общо за последните 12 месеца от развиващите се пазари са били изтеглени 12 милиарда долара, сочат изчисления на EPFR. През миналата година възникващите пазари изпитаха нетен отлив на капитали за пръв път от 80-те години на миналия век. Това де факто означава, че емитирането на дълг от страна на развиващите се икономики като буфер срещу внезапни флуктуации на глобалните пазари действа с обратен знак и всъщност засилва ефектите от волатилността на световните пазари.

Таблица: Промени в стойността на валутата (горе) и поскъпване на държавните ценни книжа в базисни пункта (долу) на Бразилия, РЮА и Турция

Източник: Financial Times

А това със сигурност е огромен проблем за развиващите се пазари. Към момента повече от 25% от емитирания от тях дълг е собственост на чуждестранни инвеститори, нараствайки с 9% за последното десетилетие, сочат данните на Световната банка. В някои от икономиките този процент е още по-висок – в Мексико, Индонезия, Полша и Перу например чуждестранни инвеститори притежават повече от 35% от емитираните държавни ценни книжа, деноминирани в съответните местни валути.

А колкото повече местните валути поевтиняват, толкова повече международните инвеститори започват да се тревожат за платежоспособността на държавите и толкова повече започва да се покачват лихвените проценти по правителствените облигации, твърдят анализаторите. „Валутната волатилност означава, че инвеститорите не желаят да приемат тези ДЦК. А със забавянето на икономическия растеж в тези държави и покачването на стойността на облигациите им, цената за обслужване на дълга става все по-непосилна за тези страни“, изтъкна Джим Барино, директор на отделенито за анализ на възникващите пазари в Schroders, цитиран от Financial Times. 

В някои държави ефектите от това безконтролно покачване на правителствен дълг вече оказват деструктивни ефекти. Пример за такава страна е Аржентина, която е почти хронично в затънала в дълг. Икономистите предупреждават, че този сценарий спокойно може да се повтори и на други места, което ще означава край на нормалното им и скоростно икономическо развитие за дълъг период от време.