Нивото на годишната инфлация в еврозоната се понижи изненадващо рязко през май до 5-месечно дъно в резултат на по-слаб растеж на енергийните и на цените на услугите, показват предварителни данни на Евростат.

Т от своя страна могат да подсилят нежеланието на ЕЦБ към настоящия момент да обмисли по-скорошно ограничаване на водените от нея стимулиращ парични и лихвени политики. 

Индексът на потребителски цени (CPI) в еврозоната се повиши през май с едва 1,4% спрямо година по-рано, след като месец по-рано инфлацията скочи рязко до 1,9%, като очакванията на финансовите пазари бяха за малко по-умерено забавяне на инфлационния растеж до 1,5 на сто. 

По този начин инфлацията в еврозоната отново върна далеч под средносрочно целево ниво на ЕЦБ от малко под 2%, след като три месеца по-рано (през февруари) тя нарасна с 2,0%, достигайки най-високо ниво от януари 2013 година насам. Последва нейното понижение през март до 1,5% преди нов скок до 1,9% през април, след което през настоящия месец тя дори спадна до 1,4% - най-ниско ниво на инфлацията от декември 2016-а година, когато тя се повиши с едва 1,1 на сто. 

Основна причина за слабата инфлация през май е нарастването на цените на енергоносителите на годишна база с едва 4,6% след растеж със 7,6% месец по-рано, в резултат главно на понижение на петролните цени към и дори под 50 долара за барел, докато цените на услугите се увеличават с 1,3%. 

В същото време цените на хранителните стоки, напитките и тютюневите изделия нарастват за втори пореден месец с 1,3 на сто. В същото време Евростат отчете и рязко забавяне на растежа на основния индекс на потребителските цени (изключвайки цените на храните, тютюневите изделия и на енергията) до 0,9% на годишна база, след като през април основната инфлация нарасна с 1,2%, докато средните очаквания на финансовите пазари бяха за нейното повишение през май с 1,0%.