През март инфлацията в еврозоната се забави рязко до 1,5%, след като само месец по-рано успя да надвиши целевото ниво на ЕЦБ от малко под 2 на сто за пръв път от четири години насам, показват предварителни данни на Евростат.

Индексът на потребителски цени (CPI) в еврозоната се повиши през март с 1,5% спрямо година по-рано при очаквания за растеж с 1,8% и след като през февруари нарасна с 2,0%, достигайки най-високо ниво от януари 2013 година насам.

По този начин инфлацията в еврозоната успя да се върне доста бързо обратно под средносрочното целево ниво на ЕЦБ от малко под 2 на сто, което би трябвало да подсили решителността на централната банка да продължи да провежда досегашната си стимулираща парична политика, игнорирайки атаките, идващи от Германия, за по-скорошно начало на цикъл на затягане на лихвите.

По-рязкото от очакваното забавяне на инфлацията се дължи в най-голяма степен на отслабен растеж на енергийните и на цените на хранителните стоки.

Енергийните цени се повишиха през март със 7,3%, но след техен ръст с 9,3% месец по-рано, докато цените на хранителните стоки, напитките и тютюневите изделия се повишиха с 1,8% спрямо година по-рано (след скок с 2,5% през февруари), а цените на услугите нараснаха с 1% (след повишение с 1,3% през предходния месец).

В същото време основният индекс на потребителските цени (изключвайки цените на храните, тютюневите изделия и на енергията) нарасна с едва 0,7% на годишна база при очаквания за запазване на темпото на растеж от 0,9%, регистрирано през предходните три месеца.

Предварителните данни на Евростат за инфлацията в еврозоната през март не представляват сериозна изненада за участниците на финансовите пазари, имайки предвид по-ниските от очакваното данни за растежа на потребителските цени в Германия и Испания, които бяха оповестени в четвъртък.

Днешните малко по-слаби от прогнозите данни сякаш потвърждава тезата на ЕЦБ, че солидното нарастване на инфлацията към целевото ниво на банката от малко под 2% през предходния месец не е представлявало устойчива тенденция, тъй като се е дължало в най-голяма степен на рязкото повишаване на енергийни цени от края на миналата и началото на настоящата година.

С оглед на това не е изненада, че еврото почти не реагира на данните на Евростат, понижавайки се предпазливо единствено спрямо щатския долар, тъй като зелените пари намират известна подкрепа от вчерашна възходяща ревизия на данни за растежа на икономиката на САЩ в края на 2016-а година и от серия изказвания на видни членове на Фед, потвърждаващи техния ангажимент за по-нататъшно повишаване на основните лихвени ставки.

Единната европейска валута се понижава слабо към двуседмично дъно около 1,0670 долара, след като в началото на седмицата поскъпна за кратко до 4-месечен връх от 1,0905 долара. В същото време то стабилизира около 119,50 японски йени - недалеч от неговото дъно за настоящия месец около 119,01 нивото, достигнато в сряда, и малко под 0,8600 британски лири, отскачайки от сутрешно 4-седмично дъно около 0,8544 нивото, тъй като еврото намира известна подкрепа от днешни по-силни данни от Германия - за продажбите на дребно през февруари и за рекордно ниска безработица през март.

Щатският долар укрепва позиции и спрямо останалите основни валути, като е на път да приключи със седмично поскъпване от почти 1% - най-солиден негов ръст от седем седмици насам. На тримесечна база обаче зелените пари се обезценяват с около 1,7% спрямо кошницата от останалите шест водещи валути - най-слабото представяне на долара от година насам.