Покачването на цените изяде ръста на заплатите. Минималната заплата за януари 2021 г. беше 650 лв., а от 1 април е 710 лв. Това е увеличение с 9,2%. А инфлацията за този период е над 12%. Оказва се, че през последната година, по време на управлението на служебното правителство и кабинета на Кирил Петков, реално хората в страната са обеднели. Причините за това са липсата на мерки за справяне с високата инфлация, както и забавянето при приемането на бюджета за 2022 г., пише в. "Труд".

Това, че бюджетът за настоящата година влезе в сила със закъснение, не от 1 януари, а от 1 април, доведе до забавяне при увеличението на минималната заплата, на сумите за майките, които отглеждат децата си до навършване на 2-годишна възраст, на обезщетенията за безработица и т. н. През първите три месеца на годината цените продължиха да нарастват, а минималната заплата и редица социални плащания бяха увеличени с три месеца закъснение. Което води до обедняване на домакинствата, докато същевременно приходите в държавния бюджет нарастват благодарение на инфлацията и повишните приходи от ДДС.

Минималната заплата нарасна от 1 април от 650 лв. на 710 лв., което е повишение с 9,2%. Но минималната заплата остана без промяна не 12 месеца, както стана традиция през годините преди на власт да дойде служебното правителство, а 15 месеца. Официалната инфлация според последните данни на НСИ от януари 2021 г. до февруари 2022 г. е 10,9%. Като добавим и инфлацията за месец март, за която все още няма официални данни, ще се окаже, че за период от 15 месеца ръстът на цените е поне с 12,2%.

Това е повече от увеличението на минималната заплата за този период. Оказва се, че ръстът на минималното възнаграждение е изяден от покачващите се цени още преди да бъде получено от хората. А през следващите месеци цените на стоките и услугите ще продължат да нарастват. Затова от КНСБ поискаха с актуализацията на бюджета още от 1 юли 2022 г. минималната заплата да нарасне на 760 лв. А за следващата година от КНСБ искат минималната заплата да бъде 50 на сто от средното възнаграждение в страната.

Увеличението на средната заплата в България е по-голямо от покачването на минималната. Но също изостава от личната инфлация на едно традиционно българско семейство. Причината за това е, че личната инфлация на всяко едно домакинство се различава от официалната инфлация, в която влизат много по-широк кръг от стоки и услуги, които не всяко семейство ползва.

Да вземем например семейство от двама работещи възрастни и едно дете. Например на месец те дават 800 лв. за храна, 50 лв. за алкохол, 200 лв. за дрехи и обувки, 30 лв. за вода, 80 лв. за ток, 150 лв. за парно, 150 лв. за мобили телефони, интернет и кабелна телевизия, 100 лв. за лекарства и 300 лв. за бензин, тъй като и двамата ходят на работа с автомобила си. Освен това в рамките на година дават 3000 лв. за двуседмична почивка през лятото на морето, 1000 лв. за поддържане на колите, 200 лв. за домакински уреди и по 500 лв. за ремонти в дома и за образование на детето.

Оказва се, че годишната инфлация на това семейство е 13,3%, според калкулатора на НСИ за личната инфлация. Но тъй като бюджетът за 2022 г., а съответно и минималната заплата, влязоха в сила с три месеца закъснение, като добавим инфлацията за този период, се оказва, че личната инфлация за семейството за 15 месеца е 15,9%. Покачването на средната заплата за същия период е по-малко.

Според последните официални данни на НСИ средната заплата за януари 2021 г. е 1454 лв., а за декември 2021 г. е 1676 лв. Това е увеличение с 15,2%.

Традиционно през декември средната заплата нараства значително заради даваните в края на годината бонуси. След това през януари и февруари средната заплата за страната обикновено е по-ниска от декемврийската и чак през март се доближава до нивото от декември. Затова може да кажем, че ръстът на средната заплата за периода от януари 2021 г. до март 2022 г. е с около 15,2%, което е по-малко от личната инфлация на конкретното домакинство за периода.