Финансовите министри на еврозоната вкараха Испания в европейския спасителен фонд, за да помогнат на затъналите в дългове банки. Финансовите институции са изправени пред заплахата вложителите да си изтеглят парите, ако дълговата криза в Гърция пламне отново. Почивката за Мадрид и еврото обаче може да бъде кратка.

След като настояваше седмици наред, че Испания не се нуждае от помощ, за да рекапитализира кредиторите си, засегнати от лошите дългове от спукването на имотния балон, министър-председателят Мариано Рахой беше принуден да поиска пакет от помощи от страх от по-лошо бедствие, заявиха европейски длъжностните лица, участващи в преговорите.

Еврозоната се съгласи да отпусне заем на Мадрид в размер до 100 милиарда евро (125 млрд. долара) за фонда за спасяване на банките, което е повече от първоначално предвиденото, в опит да се успокоят инвеститорите и да не издигат нова защитна стена.

Най-новата линия в еврозоната, след спасителните планове за Гърция, Ирландия и Португалия от 2010 г., може да бъде пометена още следващата неделя от гневни гръцки избиратели, които разпалват опасенията на пазара, че кризата ще удари Испания и Италия първи.

Рахой заяви, че неговите реформи са пощадили Испания от пълно спасяване на публичния дълг. Според някои анализатори обаче помощта към банките може да бъде само прелюдия към евентуален спасителен план за икономиката на държавата.

След по-малко от шест месеца на пост, консервативният премиер отчаяно се опитва да предотврати точно това, докато другите европейски лидери също толкова отчаяно се опитват да избегнат разходите, които ще разтегнат спасителните средства на еврозоната до краен предел.

Главният икономист на "Уникредит" Ерик Нилсен заяви, че след като банките са били рекапитализирани, проблемите на икономиката са три: банки, региони и структурни слабости".

"Тежестта на рекапитализацията на неплатежоспособните банки или губещите придобиване на платежоспособност банки ще падне върху испанските граждани", заяви Карл Уелън, икономист в Юнивърсити колидж, Дъблин. "По тази причина, обявяването на помощ за банките през този  уикенд може в крайна сметка да изключи Испания от суверенния пазар на облигации”.

Четвъртата по големина икономика в еврозоната е белязана от рецесия и масова безработица и все още понася тежестта на национален и регионален дълг, въпреки че е покрила 58% от заемите си за 2012 г.

От Moody's Investor Service заявиха миналата седмица, че дълговете на суверените от еврозоната, в зависимост от официалните източници на финансиране са на "ниво на неинвестиционни рискове". Има вероятност агенцията да намали кредитния рейтинг на Мадрид. Fitch понижи рейтинга на Испания с три пункта до BBB (малко над статус "junk) миналата седмица.

Правителството все още трябва да рефинансира дълга си от 82,5 млрд. евро до края на годината, чиито падеж е в края на октомври. В същото време в Испания преразходът по региони има още 15,7 млрд. евро дълг с падеж през втората половина на 2012 г.

"Много близо сме до ниво “junk” на облигациите и ще свършим с рейтинг “junk”," заяви Хосе Карлос Диес, главен икономист в Intermoney в Мадрид, цитиран от испанската телевизия. "В тази ситуация, ключът е да погледнем реакцията на инвеститорите и да видим дали изтичането на капитали ще спре ... Ако този процес не спре, ще имаме повече проблеми с финансирането и това, което ще видим, е спасителен план, който от малък ще се превърне в много по-голям", допълни икономистът.