Европейското икономическо пространство (ЕИП) се присъедини към санкциите на Европейския съюз (ЕС) и също спря парите за България. Финансовият механизъм на ЕИП е решил миналата сряда да замрази безвъзмездната си помощ за страната въз основа на въведената от ЕС наказателна мярка от 23 юли 2008 г., с която беше отнета акредитацията на разплащателните агенции към Министерството на финансите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Парите от ЕИП трябваше да минат през Централното звено за финансиране и договаряне, което е на подчинение на финансовия министър Пламен Орешарски. Правителството е било уведомено веднага за новата санкция, но е премълчало. Вестник "Сега" е научил за нея от съобщение на пресотдела на Финансовия механизъм, изпратено му по електронна поща в края на миналата седмица.

В Европейското икономическо пространство влизат всичките 27 държави от ЕС плюс три от страните в Европейската зона за свободна търговия (ЕФТА) без Швейцария. Тези три страни са Норвегия, Исландия и Лихтенщайн, които са толкова богати, че нямат интерес да се присъединят към ЕС. Но те прилагат част от общата политика на съюза и допринасят финансово за нейното изпълнение. ЕИП е създадена на 1 януари 1994 г. След референдум Швейцария се отказа да се включи, но се ангажира също да участва в общите политики чрез финансов принос по двустранни споразумения с ЕС.

За периода 2004-2009 г. трите страни от ЕИП обещаха да дадат безвъзмездно 1.3 млрд. евро на новоприетите държави от петото разширяване на ЕС, за да подпомогнат тяхното социално изравняване със западноевропейските държави. Тъй като България влезе със закъснение в ЕС, за нея бяха отпуснати 21.5 млн. евро за периода от 1 януари 2007 до 30 април 2009 г. Тромавата ни администрация задвижи процедурата по усвояване на средствата едва тази година, като на 28 май министър Орешарски обяви края на набирането на проектни предложения. Техният брой бе 264 на обща стойност 190 млн. евро, което бе 10 пъти повече от общия бюджет на програмата. Последвалото пресяване одобри 40 проекта за 17.2 млн. евро плюс 21 резервни проекта.

Отделно ЕИП дава 2 млн. евро на неправителствени организации, които няма да бъдат засегнати от замразяването на парите, защото се контролират пряко от Финансовия механизъм, а не от министерството на Орешарски.Има и отпуснати стипендии за половин милион евро, както и техническа помощ за 0.5 млн. евро.

Целта на помощта на Норвегия, Исландия и Лихтенщайн е да допринесе за намаляване на икономическото и социалното неравенство в разширеното Европейско икономическо пространство, се казва в съобщението на пресслужбата. Решението за спиране на парите се основава на чл.11 от Меморандума за разбирателство по програмата, който изисква "страните да прилагат най-висока степен на прозрачност и отчетност при изпълнението на Финансовия механизъм на ЕИП, както и целите и принципите на доброто управление." Според Службата на Финансовия механизъм България не е предприела превантивни мерки, за да гарантира "добро управление".

С парите на ЕИП трябваше да бъдат финансирани 4 приоритетни области: Защита на околната среда (5.14 млн. евро); Развитие на човешките ресурси чрез образование и обучение (3.43 млн. евро); Здравеопазване и грижа за децата (4.28 млн. евро); Опазване на европейското културно наследство (4.28 млн. евро). Така например, един от одобрените проекти по четвъртата област на стойност 400 000 евро е за консервация на праисторическите рисунки в пещерата Магурата. За него беше съобщено на 8 август от кмета на Белоградчик Емил Цанков. Изпълнението му трябваше да започне през пролетта на 2009 г. и да продължи 18 месеца.

Чрез присъединяването на страните от ЕИП към санкциите на ЕС България изпада под обща европейска финансова карантина. Вероятно скоро ще бъде наложена подобна мярка и от Швейцария, която се придържа към общата европейска политика.