Остра критика към редица промени, които здравните власти се канят да въведат с преходните и заключителни разпоредби на законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за догодина, отправиха днес и от Българския лекарски съюз (БЛС). Срещу готвеното пренареждане на здравния сектор през задната врата вече възразиха организации на частните болници, на общопрактикуващите лекари и други.

Днес три парламентарни комисии ще разглеждат бюджета на касата. Здравните власти се опитват с преходните и заключителни разпоредби на проекта да прокарат и около 50 страници промени, които ще направят съществени изменения в здравния сектор.

Малко преди да се съберат депутатите, и от лекарския съюз изразиха забележките си.

"БЛС изразява своята принципна удовлетвореност от увеличението на средствата в сектора, което ще даде възможност за повишаване цените и обемите на подценени клинични пътеки в болнична помощ, повече регулативни стандарти и оптимизация на процесите в извънболнична помощ. Въпреки цялостния позитив от увеличението на бюджета за 2019 година БЛС не може да остане равнодушен към тазгодишния подход за промяна на ключови законови актове, касаещи цялостната правна регламентация на здравния сектор, през Закона за бюджета на НЗОК", отбелязват от съюза. И заявяват, че промените трябва да минат през обществено обсъждане, да се направят анализи.

Заобикалянето на реда за приемане на промени в законите чрез публично обсъждане и изготвяне на оценка на въздействието противоречи на основни принципи на правовата държава и крие риск за правилното функциониране на здравната система, посочват от съюза. Отбелязват, че така прокарвани, измененията, създават недоверие към цялата система.

Сред конкретните забележки са, че продължава да съществува възможността за прехвърляне на суми от параграф в параграф, като така определените разходни средства за медицински дейности могат да бъдат пренасочвани и съответно да се появят липси, а средствата да не отиват по предназначение.

Лекарският съюз настоява всяка година преговорите за национален рамков договор да започват не по-късно от второто тримесечие на текущата година. При отказа за подписване на договора до края на октомври трябва да остава в сила действащият рамков договор за предходната година, а НЗОК да може да налага едностранни промени в рамковия договор само в случай че изменения на основни закони налагат това.

В условията на така или иначе незаплащането на дейност, която надвишава лимитите на болничните структури, трябва да се даде възможност на лечебни заведения, които вече имат сключен договор с НЗОК за тази година, да могат да разкриват нови дейности в рамките на гласувания им бюджет, смятат от съюза. С промените се въвежда мораториум за откриване на такива нови звена.

Съюзът предлага да отпадне и изискването на болниците да се плащат само дейности, извършени от лекар на постоянен трудов договор в съответното лечебно заведение. "Предлаганата мярка "един лекар – един договор" губи своя смисъл и ще се отрази крайно негативно върху и без това затруднените малките общински болници и отслабените областни такива. Задържането на специалисти в малките населени места е кардинален проблем, който няма да се реши с ограничаване възможността на специалисти да оказват висококвалифицирана медицинска помощ, било то и не на основен трудов договор", пишат от съюза.

Организацията не одобрява и идеята за пререгистрация на всички лечебни заведения, а трябва да се види кои болници отговарят на новите стандарти. "Що се касае до лечебните заведения за извънболнична помощ, пререгистрацията е излишна административна мярка, засягаща над 14 хил. съществуващи към момента практики", допълват от там.

"Във връзка с предложението за изписване на разходоефективни лекарствени продукти от изпълнителите на медицинска помощ БЛС смята, че това решение следва да бъде аргументирано и обезпечено чрез много ясни критерии, по които да се назначава възможната лекарствена терапия, така че да се елиминира възможността за налагане на санкции на лекуващия лекар", коментират от съюза.

Не на последно място, БЛС предлага възприетият подход за изплащане на стари задължения към чужди здравни фондове да бъде приложен аналогично към заплащане на реално извършената и отчетена медицинска дейност от български лечебни заведения за минал период, завършват от съюза. Подобна критика вече отправиха и от асоциацията на частните болници.