Забелязва се идентичност в ценовата политика на пазара на търговия на дребно с горива в България. Това се посочва в секторния анализ на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Съмненията за картел при горивата започнаха да растат преди повече от месец. Тогава работодатели поискаха комисията да приключи по-бързо проверката си.

От антимонополния орган посочват, че става дума за дружествата „Шел България“ ЕАД, „Ромпетрол България“ ЕАД, „Еко България“ ООД, „ОМВ България“ ООД, „Петрол“ АД, „НИС Петрол“ ЕООД и „Лукойл България“ ЕООД. Според експертите от комисията се отличава продължително задържане на цената на дребно на високи нива и липсата на навременна и адекватна реакция спрямо понижението на цената на едро и производствената цена, което би могло да е в резултат на антиконкурентни практики-картелни споразумения.

По отношение на „Лукойл Нефтохим Бургас” АД секторното проучване показва, че през изследвания период цената на автомобилните горива, предназначени за местния пазар, е по-висока в сравнение с предлаганите от дружеството цени за износ при равни други условия.

„Следва да се посочи, че съгласно икономическата доктрина, при нормално функционираща пазарна среда, цените следва да отчитат динамичните промени в търсенето и предлагането, като по този начин се формира равновесна пазарна цена. Пренебрегването на тази функция води до несъвършенства и изкривяване на пазарната среда. Това може да означава, че върху определянето на производствените цени на петролните продукти в България могат да влияят и непазарни фактори, чрез които „Лукойл Нефтохим Бургас” АД да извлече допълнителни икономически ползи по отношение на стопанската си дейност в страната, особено предвид специалното му положение на изявен лидер на пазара на производство и внос на горива в Република България“, се посочва в анализа на КЗК.

Според експертите са налице административно-правни бариери пред доставчиците на горива на националния пазар, свързани с функционирането на данъчни складове в страната.

В анализа на КЗК се посочва, че основният проблем в сектора е, че голяма част от доставчиците не притежават собствени  данъчни складове. Причината е, че не отговорят на законовите изисквания за изграждане и регистриране на такива складове, както и поради недостатъчен финансов ресурс. Условията за отварянето на такъв склад включват уставен капитал от 500 000 лева и гаранции до 30 млн. лева за дължим акциз.

От антимонополния орган отчитат, че преразглеждането и евентуалното облекчаване на някои административни изисквания би стимулирало както предприятията, свързани с производството и реализацията на горива, така и други стопански субекти, да инвестират  в създаването и регистрирането на нови данъчни складове за горива в страната. По този начин увеличеният внос би оказал конкурентен натиск върху местните доставчици по отношение на цената и условията на доставка, посочват от КЗК.

Сред другите препоръки в доклада са държавата да предприеме необходимите действия за облекчаване достъпа на търговците до акцизни складове. Това може да стане чрез отварянето на държавни складове и чрез сключване на двустранни споразумения с други страни-членки на ЕС за взаимно съхранение на задължителните запаси от нефт и нефтопродукти на тяхна територия.

В резултат на извършения анализ КЗК образува производство за установяване на евентуално извършени нарушения по чл.15 от ЗЗК и чл. 101 от ДФЕС от страна на „Шел България“ ЕАД, „Ромпетрол България“ ЕАД, „Еко България“ ООД, „ОМВ България“ ООД, „Петрол“ АД, „НИС Петрол“ ЕООД и „Лукойл България“ ЕООД.

Също така производство за установяване на евентуално извършено нарушение по чл. 21 от ЗЗК и чл. 102 от ДФЕС от страна на  „Лукойл Нефтохим Бургас” АД.