Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) публикува вчера на официалната си страница становище относно съответствието с правилата на конкуренцията на Наредбата за работа с медикаменти от позитивния лекарствен списък. Според него тя ограничава стопанската инициатива на аптеките.

Становището е изготвено по искане на Българския фармацевтичен съюз. Анализът на КЗК е показал, че прилагането на Наредбата, която урежда условията, при които аптеките отпускат лекарствени продукти, заплащани от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) намаляват стимулите на търговците на дребно да участват на този пазар. Това включва лекарствата, поемани 100% от Касата. Средната продължителност на периода от време между отпускане на лекарствения продукт и възстановяването на неговата стойност на аптеката е 51 дни.

"КЗК е на мнение, че липсата на правно призната възможност на аптеките да осъществяват стопанска дейност в частен интерес при доставката на лекарствени продукти за домашно лечение със 100% реимбурсиране, противоречи на качеството им на предприятия по смисъла на ЗЗК и ги лишава от стопански стимул да предлагат тези лекарства", се посочва в становището.

От Комисията информират още, че в момента едва 52% от аптеките у нас получават лекарства, заплащани от НЗОК. 2076 обекта имат сключен договор с Касата, при общо около 4000 в страната. От тях само половината предлагат лекарства, покривани на 100%. На практика това означава, че едва около 25% от аптеките в страната са реални участници на пазара на напълно реимбурсираните лекарства от страна на НЗОК.

Освен това, в 39 от всички 264 общини в България няма нито една аптека, сключила такъв договор със Здравната каса. С други думи, в 15% от общините у нас не се предлагат 100% реимбурсирани лекарства.

Според КЗК трябва да се проведе диалог между компетентните органи в сектора на здравеопазването и всички заинтересовани страни, за да се открие балансирано решение на проблема. Необходимо е то да отчина както приоритетни национални и обществени политики по защитата на здравето и интересите на пациентите и ефективното използване на обществените ресурси и защитата на конкуренцията, така и интересите на стопанските субекти, осъществяващи дейност на отделните нива на пазара на производство и доставка на лекарствени средства за хуманната медицина.