Българинът, макар и бавно, но сигурно, осъзнава, че като потребител има права, че когато те бъдат застрашени или нарушени, трябва да има активно поведение и търси институциите за съдействие, заяви председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов пред сайта LiveNews.bg. Той отбеляза, че включването в този процес на медиите, които се ползват с доверието на гражданите, допринася за оптимизирането на потребителската защита и за това нарушителите не само да получат справедливо възмездие, но и да осъзнаят грешките си.
При разглеждането на различни оферти, преди да се спре на конкретен избор, в директен контакт с търговеца потребителят може много лесно да се ориентира, когато нещо не е наред. „Усетите ли, че се опитват да Ви шантажират, съветът ни е да не предприемате по-нататъшни действия, най-вече свързани с предварително заплащане. Понякога това се изисква, а пък после много трудно се възстановяват обратно платените пари за нищо“, обърна внимание Маргаритов.
Той обясни, че в хода на една инспекция на Комисията по сигнал може да се установи дали има реален проблем. „Започваме проверката от началния момент. Когато става дума за туристически продукт – от установяване степента на категоризация на даденото място за настаняване или заведение и после по условията на Наредбата за категоризиране на туристическите обекти се вижда дали това, което трябва да бъде предоставено, е налично и коректно осигурено“, посочи Маргаритов.
„В последните периоди доста сме стегнали примката около мобилните оператори“, каза още Маргаритов. Той подчерта, че има и постижения по отношение на въпроси, които години наред преди това тормозеха хората, като например предсрочното прекратяване на срочни договори, при което се изискваше заплащане на всички месечни такси до края на периода им на действие. „Сега вече и с трите основни мобилни оператора сме постигнали съдебни споразумения, по силата на които не могат да искат неустойки в по-голям размер от три стандартни месечни такси. За непоисканите услуги също имаме някои решения, които доведоха до там, че те вече не са толкова масово явление, колкото преди“, посочи председателят на КЗП.
В хода на разговора Маргаритов каза, че секторът на бързите кредити сравнително отскоро се разработва в България, но независимо от това са създадени механизми за функционирането на такива фирми – трябва да имат определен капитал, регистирарт се в БНБ и т.н. „Проблемът е, че хората понякога не си дават сметка, че тези кредити са скъпи. Дори бих казал, че техният основен белег е по-скоро, че са скъпи, отколкото че са бързи. Скъпи са, защото са рискови, тъй като някои от потребителите не успяват да се издължат своевременно, а търговците трява да си върнат поне част от заетите пари“, обясни той. В тази връзка председателят на КЗП посъветва внимателно да се преценява преди пристъпване към тегленето на подобен заем, като се ползва активно и разумно задължителна преддоговорна информация.
„Имало е случаи, в които сме констатирали, че не се предоставя т.нар. Стандартен европейски формуляр с тази информация или че в него липсват важни условия, които трябва да присъстват. Например, че до три дни след сключването на договора трябва да представите поръчител, който да отговаря на определени изисквания – да има даден минимален месечен доход и пр. и ако не успеете, се предвижда заплащането на неустойка.
Проблеми при интернет продажбите възникват най-вече със сайтове-фантоми, отбеляза Маргаритов. Той обясни, че тези „електронни магазини“ обикновено се появяват за кратко, предлагат стоки на нереалистично ниски цени, реализират бързи печалби и изчезват, като протребителите нито получават поръчките си, нито могат да си върнат предплатените суми за тях. Могат да се разпознаят и по това, че обикновено са много нескопосано направени, включително и с правописни грешки.
