КНСБ: Вносът на работници застрашава българския трудов пазар

31.01.2017 | 17:40
по статията работи: econ.bg
Ако се приемат предложенията на работодателите, ще се отвори вратата за чужди работници от трети държави в 176 длъжности от различни браншове
КНСБ: Вносът на работници застрашава българския трудов пазар
Снимка: БГНЕС

КНСБ обяви, че не подкрепя предложението на КРИБ и АИКБ за разширяване на списъка с професии, за които може да се "вкарват" специалисти от чужбина, без да се изисква пазарен тест дали за тези специалности няма български експерти. Това се казва в становище на Изпълнителния комитет на конфедерацията.

Ако се приемат предложенията на работодателите, ще се отвори вратата за чужди работници от трети държави в 176 длъжности от различни браншове. Това обаче ще постави не само българските, но и европейските граждани в неравнопоставено положение, смята най-големият синдикат.

Според КНСБ,  в страната ни има достатъчно специалисти от въпросните професии, но заради ниските заплати те не работят по специалността или заминават за чужбина, където възнаграждението е по-високо. Доказателството е в бюрата по труда, където има регистрирани 1008 безработни български инженери към вчерашна дата.

ВУЗ-овете  в България с обучение на специалисти по предложените единични групи са 8 и за учебната 2016/2017 г. са приели 500 младежи, а ще завършат близо 280. В софтуерните училища  и академии за изминалата година неформално са се обучавали повече от 2 500 младежи на възраст от 16 до 18 години.  

В предложенията на КРИБ и АИКБ липсват мотиви, доказващи сериозния недостиг на кадри в така посочените единични групи професии, за да бъдат включени в списъка. Има разминаване между предложенията за разширяване на списъка,  направени от национално представителните работодателски организации и работодателите, се казва още в становището на КНСБ.

Възможността за осигуряване на кадри в дадената фирма чрез "внос" на работници - граждани на трети държави е най-лесният път за наемане на работници и не подобрява по никакъв начин състоянието на българския пазар на труда. Подобен подход би бил отстъпление от интересите на българските граждани, а от там и от решаването на редица социални, вкл. и на демографски въпроси, се казва още в становището на най-голямата синдикална организация.

В българското законодателство през 2011 г., с транспонирането на Директива 2009/50/ЕО на Съвета от 25 май 2009 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост, бе дадена възможност за наемане на работа на висококвалифицирани граждани на трети държави на работа в България,т.нар. Синя карта. Процедурата включва задължителен пазарен тест за липса на български граждани, които да бъдат наети за съответното работно място. Този режим работи и в момента.

През 2015 г. със законодателни промени бе създаден още един режим за наемане на високо квалифицирани граждани на трети държави. Той дава възможност работодателите да "внасят" работници без да провеждат пазарен тест за български специалисти, които да бъдат наети чрез включването на единични групи професии в Списък на професиите, за които има недостиг на висококвалифицирани специалисти. Съгласно Закона за трудовата миграцията и трудовата мобилност (ЗТМТМ) Списъкът се утвърждава от министъра на труда и социалната политика въз основа на мотивирано предложение на национално представителните организации на работодателите и след обсъждане в Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност и в Националния съвет за насърчаване на заетостта. Списъкът може да бъде актуализиран веднъж годишно до 31 януари.

От януари 2016 в този списък са включени само 10 единични групи професии от информационни и комуникационни технологии, а именно: системни анализатори, софтуерни разработчици, разработчици на уебсъдържание и мултимедия, приложни програмисти, разработчици на софтуер и софтуерни приложения и анализатори, проектанти и администратори на бази данни, системни администратори, специалисти по компютърни мрежи и специалисти по бази данни и мрежи, н.д.

След въвеждането на списъка, през 2016 година общият брой издадени разрешения за работа за висококвалифицирани граждани от трети държави са 195,  от тях издадените по списъка са 113, т.е. 60%.

През януари 2017 г. КРИБ и АИКБ направиха писмени предложения за разширяване на списъка на професиите, за които според тях има недостиг на висококвалифицирани специалисти у нас, с включването на още 7 единични групи професии, за които няма да се изисква пазарен тест. Предложените за включване в списъка единични групи професии са: Инженери в промишленото производство; Машинни инженери; Инженер химици; Специалисти по технически науки, н.д.; Електроинженери; Инженери по телекомуникационни технологии; Химик-технолози.    

След обсъждане с федерациите, синдикатите и съюзите с работодатели в съответните браншове КНСБ счита, че на този етап не е необходимо разширяване на списъка на професиите, за които има недостиг на висококвалифицирани специалисти.

Оцени статията:
0/0
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Резултати | Архив
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Премиерът Бойко Борисов се срещна с руския премиер Дмитрий Медведев в Туркменистан
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Зимна приказка
  • Най-старата коневъдна ферма в света
Когато разбрали, че бързият влак от София до Бургас пътува 8 часа, китайците били истински впечатлени от размерите на България...
На този ден 23.12   619 г. – Начало на понтификатът на папа Бонифаций V. 1672 г. – Италианският астроном Джовани Доменико Касини открива Рея – вторият по големина след Титан...