Правителството одобри подписаното през юни 2011 г. Споразумение за подкрепа на проекта „Набуко” между България, „Набуко Газ Пайплайн Интернешънъл” ГМБХ и „Набуко Газ Пайплайн България” ЕООД и предлага на Народното събрание да го ратифицира.

Сключването на двустранно споразумение за подкрепа с международното дружество „Набуко” е задължение на всяка държава-страна по Междуправителственото споразумение на Австрия, България, Унгария, Румъния и Турция относно проекта за изграждане на тръбопроводната система.

С него държавите поемат ангажимент за оказване на подкрепа, създаване и поддържане на благоприятни правни и регулаторни условия за осъществяване на проекта и предоставяне на подкрепа за компаниите, участващи в неговата реализация.

Цел на настоящото споразумение за подкрепа е детайлизиране на режима на осъществяване на проекта "Набуко” на територията на България.

Газопроводът "Набуко" е предназначен за транспортирането на каспийски газ в Европа и заедно с газопроводите Турция-Гърция-Италия и Транс-Адриатически влиза в така наречения "Южен газов коридор". Първоначалният план беше той да бъде построен през 2017 г.

В края на месец февруари стана ясно, че консорциумът, реализиращ проекта , обмисля възможността да намали мощността на тръбопровода, съобщи тогава Wall Street Journal, позовавайки се на неназовани източници. Първоначалният проект за "Набуко" предвиждаше строителството на тръбопровод с дължина 3 900 км и капацитет от 31 млрд. кубически метра газ, тръгващ от източната турска граница с Грузия и продължаващ до Австрия. Според новото предложение мощността на газопровода ще бъде намалена двойно и той ще бъде само между Австрия и България.

Още в средата на януари започнаха да се появяват съмнения, че изграждането на газопровода става все по-трудоемко от финансова гледна точка. Тогава специалният представител на Държавния департамент на САЩ по въпросите на енергетиката в Европа и Азия Ричард Морнингстар заяви, че с всяка изминала година изграждането на газопровода "Набуко" става все по-малко вероятно. 

Въпросът за това откъде проектът ще получава суровина е на дневен ред от няколко години. Той стана факт през 2009 г., когато Русия реши да увеличи от 31 на 63 млрд. куб метра годишно капацитета на проекта "Южен поток". От друга страна руската държава успя да постигне нещо, което Европа в момента не успява, а именно - да договори преминаването на азерски газ през Турция. Проблемът е, че и двата проекта планират да получават газ от "Шах Дениз 2". Очаква се собствениците на находището да решат през следващата година коя от всички оферти са готови да приемат.

В края на миналия месец шефът на унгарската компания МОЛ, която участва в "Набуко", изрази съмненията си, че проектът ще стартира до момента, в който не бъде намерен източник на газ. Джоузеф Молнар обясни: "Все още не е ясно от къде ще ще идва газът, както и какви количества ще бъде превозвани. Следователно - не можем и да пресметнем за колко време ще се изплати проектът".

Интереса си към азерския нефт не крият и компаниите, които реализират интерконекторната връзка Турция-Гърция-Италия. Италианската компания Edison SpA и гръцката DEPA са с амбиция да доставят газ от Каспийско море до сърцето на Европа.  Двете дружества също имат интерес към суровината, която ще се добива от "Шах Дениз 2".