Днешният Ден на труда на международната работническа солидарност  - 1 май  е датата, която трябва да се свързва с борбата на работниците за официалното въвеждане на 8-часовия работен ден. Празникът се чества в 66 страни по цял свят и една от тях е България, където официално се празнува от 1939 г., припомнят от iNews.bg.

Историята на първи май идва от САЩ. На тази дата през 1886 г. американските профсъюзи провеждат неофициална национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна.

Техните искания са свързани със зачитането на елементарните социални права и регламентиране на работното време на 8 часа, тъй като до този момент то е можело да продължавало и до над 15 часа на ден.

След 3-дневни протести в Чикаго обаче полицията и частните охранители разпръсват протестиращите. Ранени са около 200 души, а убити поне 4 души. На 4 май по време на последвалия протест срещу полицейското насилие сред полицията е хвърлена бомба, при която загива един полицай, а други 6 са ранени. Набързо са осъдени и екзекутирани 7 анархисти, които впоследствие са признати за невинни.

През юли 1889 г. на Парижкия конгрес на II International,  е взето решение за ежегодни демонстрации на 1 май в памет на работници в Чикаго. За първи път Денят на труда и на международната работническа солидарност е бил официално празнуван през 1890 г. в Австро-Унгария, Белгия, Дания, Германия, Испания, Италия, САЩ, Норвегия, Швеция и някои други страни.

В социалистическите и комунистическите страни на честването на Първи май се отдава голямо значение, в съгласие с идеологията и твърдението, че тези страни се управляват от работническата класа.

Така през 1904 година Международната конференция на социалистите в Амстердам призовава "всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на Първи май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за световен мир". Тъй като най-ефективният начин за демонстрации е стачката, конгресът решава, че е "задължително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, навсякъде, където е възможно без негативни последици за работниците".

Първият опит за честване на Първи май в България е от Топографското дружество през 1890 г. Обявен е за официален празник през 1939 г.

От 1945 г. пък комунистическата власт започва да чества празника ежегодно. Денят се е отбелязвал с мащабни манифестации из цялата страна, в които задължително са взимали участие държавните служители. Те са се провеждали на централния площад във всяко населено място. Манифестиращите са преминавали, марширувайки през площада, като са скандирали лозунги, които прославят труда и работническата класа.

След края на социализма в България през 1989 г. Първи май продължава да е официален и неработен ден, но държавната власт не се ангажира с организиране на масови прояви.

Любопитно е, че именно в САЩ, откъдето тръгва всичко, празникът на труда се чества, но датата не е 1 май. По идея на синдикалните организации американците празнуват в първия понеделник на септември. Така за мнозина с деня на труда символично  се отбелязва и края на лятото.