Брутният вътрешен продукт (БВП) на Европейския съюз (ЕС) е 12,7 трилиона евро, а на еврозоната - 9,5 трилиона евро, сочат предварителните данни за 2011 г. Бюджетният дефицит на ЕС е 805 млрд. евро, което е 6,3% от БВП, а на еврозоната - 573 млрд. евро - около 6% от БВП. Дефицитът на еврозоната е над пазарните очаквания за дългосрочна устойчивост на бюджета. Това заяви управляващият съдружник в Industry Watch Георги Стоев по време на семинар "Финансова стабилност в условия на криза".

Дълговете на бизнеса в еврозоната са в размер на 2,3 трилиона евро, на домакинствата - 2,5 трилиона евро, а на правителствата - 3,5 трилиона евро. Най-голям бюджетен дефицит за 2010 г. има Франция - 136 млрд. евро, което е 24% от дефицита на еврозоната. Най-тежък дефицит като дял от БВП има Италия - 1,9 трилиона евро, което е 120% от БВП. Най-значително нарастване на дълга отбелязва Испания - с 80% спрямо равнището от 2007 г.

На фона на тези данни случаят с Гърция може да се определи като така наречения "синдром на доминираща болка" - фокусираш се върху мястото, където най-много те боли, и лекуваш само него, като игнорираш другите болежки, които могат да доведат до по-сериозни проблеми, обясни Стоев.

Италия не е безнадежден случай от гледна точка на платежоспособността на правителството. Тя може да се справи с дълговата криза без друга политическа подкрепа и без да печата пари, смята икономистът.

Какво следва оттук нататък?

Вариантите за развитието на дълговата криза еврозоната са три според Стоев.

Базов сценарий

При базовия сценарий Европа продължава с плана за спасяване на Гърция и стабилизиране на банките. Всички страни приемат реформи за намаляване на дефицитите си и либерализират бизнес средата, а банките привличат нови капитали. Резултатите от тези мерки ще бъдат нулев ръст през следващите няколко тримесечия, последван от дългосрочен устойчив растеж.

Ефектите за България от този сценарий ще бъдат средносрочно стагниране на външното търсене, свиване на външното кредитиране, умерен растеж, а в по-дългосрочен план - увеличение на експорта и преките чуждестранни инвестиции.

Сценарий "ЕЦБ спасява всички"

При този сценарий Европейската централна банка отпуска неограничена ликвидност на правителствата и банките. Това води до минимален растеж, увеличение на инфлацията и намаление на реалните доходи и потреблението. Същите ще бъдат последиците в частност и за България.

Шоков сценарий

При най-песимистичния и малко вероятен сценарий Гърция фалира, излиза от ЕС и еврозоната и започва да печата пари. Това води до "замразяване" на финансовата система на европейското икономическо пространство.

Последиците за България биха били рязко нарастване на безработицата, намаляване на цените на базовите суровини и енергията и отлагане на новите инвестиционни проекти.

Икономистът прогнозира второ дъно на кризата през 2012 и 2013 г.