Ще има ли здравна реформа? И каква ще е тя – просто увеличение на здравната вноска, пълна демонополизация на здравната каса, няколко стълба със задължително здравно застраховане. Ще орежат ли здравното министерство и касата разходите си за сметка на здравните застраховки? Ще има ли реални структурни и сериозни реформи, промени за спиране на течовете от системата, ще се намерят ли механизми неосигурените да започнат да внасят вноски и за реформа в болниците? И в крайна сметка ще се подобри ли здравната помощ в България, която според наскоро излязъл анализ е най-неефективната от изследваните 56 страни?
Това са част от въпросите, чиито отговори се очаква да бъдат получени днес. Здравното министерство представя официално концепцията си за здравна реформа. От началото на месеца ведомството води разговори с различни заинтересовани среди от сектора по идеите си – съсловни организации, представители на лекари, стоматолози, фармацевтичния бранш, на болници и др. И сондира мнения. Министерството отказа да оповести намеренията си с аргумента, че първо иска да чуе мненията, да направи промени, да се спре на безспорните елементи. А всички идеи са неокончателни, първични. Едва след представянето на първоначално одобрените идеи ще започне работата по конкретни законови текстове и промени.
Въпреки това част от документите, представяни на срещите, вече изтекоха към медиите. А представителите на сектора изразиха сериозни критики и притеснения към готвените промени.
Едно от най-обсъжданите и критикувани предложения е за въвеждане на тристълбов модел на осигуряване – осигуровка в здравната каса,
задължителна здравна застраховка и доброволна здравна застраховка. Разиграният от министерството вариант е здравната каса да плаща болнична дейност до 700 лв., като тя ще поема 85% от цената, или максимум 595 лв., а пациентът ще плаща в брой или чрез доброволна застраховка 15 на сто за всяко лечение в болница. При цена на лечението над 700 лв. средствата ще се допълват от задължителната здравна застраховка.
Застрахователният бранш остро възрази срещу идеите, които не са обсъждани с тях първоначално и ги изненадаха. Отбелязаха, че така те ще трябва да покриват най-скъпоструващите терапии. Попитаха и как е изчислен прагът, до който касата ще плаща, след като според документите не се вижда, че ще бъдат правени промени в цената на клиничните пътеки.
В същото време документите не посочват например как ще става плащането на лекарствата, като пред представителите на сектора е било съобщено, че най-скъпите медикаменти — за лечение на рак и редки болести, ще бъдат включени в цената на клиничните пътеки и ще се покриват от застрахователите.
Според предложението застрахователите няма да имат право да събират премиите съобразно дохода на пациентите, но могат да съобразят цените с пола, възрастта и региона, в който живее техният клиент. Няма и да могат да отказват застраховка независимо от здравословното състояние на човека.
Ако пациентът или застрахователят не могат да покрият плащането, за това ще бъде създаден специален пул на здравните застрахователи, който да го направи. В проекта е записано още, че задължителната застраховка може да се преотстъпва и наследява. В същото време застрахователите ще работят на солидарен принцип.
За да увеличи приходите в системата, другият лансиран вариант е здравната вноска, която сега е 8% от заплатата на работещите,
да се увеличи и да стане 10%, като увеличението от 2% отива в застрахователните компании.
Впоследствие се появи и трето предложение, този път от министъра на финансите Владислав Горанов, което предвижда избор за осигурените лица къде да внасят цялата или част от осигуровката си – в частен осигурителен фонд (каквито към момента няма) или в държавната НЗОК, без допълнителна финансова тежест за пациентите. Горанов възрази срещу идеите за допълнително наливане в системата на здравеопазването, докато няма реална, голяма реформа, която да спре течовете.
Идеите правят изчисления за допълнителни постъпления в системата, но ги базират на всички, които трябва да се осигуряват. Макар че на практика има близо 1.5 милиона неосигурени. И не е ясно как ще бъдат събрани техните основни вноски от 8 на сто. А и планираните допълнителни задължителни застраховки.
Съсловните организации пък възразиха срещу идеите за намаляване на тяхната роля. В някои от вариантите за промени вече няма да има национален рамков договор, а цените и обемите на услугите ще се определят от здравното министерство. Според идеите съсловните организации ще имат право да договарят с НЗОК условията и реда за оказване на медицинската помощ и за сключване на договори за съответната финансова година. Но правилата ще се променят само при необходимост и не по-често от веднъж на три години.
Друго намерение, което се стори опасно на експертите, е здравното министерство централизирано да поръчва и доставя медикаментите на болниците, които се плащат от бюджета. При предишни подобни практики се стигна до недостиг на лекарства а пациенти осъдиха държавата заради липса на лекарства и спряно лечение.
По време на разговорите ставало и дума за преструктуриране на болниците, за да може държавата да поема техните задължения, без да търпи критики за нерегламентирана държавна помощ. Не е ясно обаче как точно и в какво ще бъдат преструктурирани те.
В реформата заляга и обявеното намерение лечението в чужбина да премине към здравната каса и тя да поеме функциите на комисията за лечение в чужбина и на фонда за лечение на деца.
В сега лансираните идеи не се включват намеренията на директора на здравната каса Дечо Дечев за реформа, според които вече касата ще покрива основно най-базисното лечение за всички болести и най-евтините медикаменти.
