Народната банка на Китай увеличи осреднената стойност на юана в понеделник с 0,54%, като така централната банка на страната осъществи най-високото покачване на средния фиксинг за последните 10 години. През 2005 г. връзката между юана и долара беше прекъсната, напомня Bloomberg. Осреднената стойност служи като медианна величина за границите, в които местната валута може да се търгува на международните пазари. Чрез увеличаването ѝ Народната банка удържа на думата си, че ще позволи на дневния осреднен фиксинг на юана да следва пазарната динамика. По този начин финансовата институция преустанови практиката да използва средния фиксинг като ориентир за борсовата търговия.

По време на търговията в петък юанът регистрира най-голямото си покачване спрямо долара за последните 10 години, нараствайки с 0,62% на дневна база. Така в края на миналата седмица юанът се търгуваше на стойност от 6,3175 юана за долар. Въпреки това в понеделник китайската валута загуби 0,4% от стойността си спрямо долара и се търгуваше при цена от 6,3420 юана за долар. Пазарни анализатори коментираха, че възходящата динамика на юана в петък е еднократно събитие, а не тенденция, предаде Bloomberg. Според тях покачването на цената му спрямо долара е следствие от срещата на Комунистическата партия, на която управляващите дискутираха насоката на икономиката през следващите 5 години. Покачването съвпадна и с последния борсов ден за месеца и с усещането на инвеститорите, че Народната банка на Китай се е намесила на форекс пазара, за да предпази от загуби тредърите, играли къси позиции спрямо долара. На срещата на партията в петък бяха облекчени условията за чуждестранни инвестиции на местните капиталови пазари и либерализира Шанхайската свободна търговска зона.

Китай се надява през ноември Международният валутен фонд (МВФ) да включи юана в кошницата от резервни валути, спрямо които се измерва валутата на институцията – специалните права на тираж (СПТ). Към момента в кошницата влизат 4 валути, чиято относителна тежест при калкулирането на стойността на СПТ е, както следва: щатски долар – 41,9%, евро – 37,4%, японска йена – 9,4%, британски паунд – 11,3%.

В „интерес на Китай е да се стреми към повече волатилност и несигурност на пазара“, коментира Жу Хао, анализатор от клона на Commerzbank в Сингапур. Той посочва още, че с наближаването на срещата на МВФ, на която трябва да се реши дали юанът ще бъде включен в кошницата с валути, Народната банка на Китай ще позволи по-големи флуктуации в стойността на валутата, въпреки че не очаква институцията да изгуби контрола върху поведението ѝ на форекс пазарите.