Публикации с рекламна цел като във Financial Times и Which MBA (Economist Intelligence Unit) в Обединеното Кралство, както и в Business Week и The Wall Street Journal в САЩ, всички те "произвеждат" класации с много показност. И дали ни харесват или не, много перспективни MBA кандидати сериозно вземат предвид тези класации преди да кандидатстват в бизнес-училище. Но някои кандидати надценяват ролята на класациите в процеса на избор на бизнес-училище, без действително да се помисли достатъчно за подчертаните слаби места в комплекса шумно рекламирани индикатори. Ако сте в процес на избор на училище, време е да научите повече за великата новина за класациите.

Всяка публикация има свои собствени патентовани методологии, които вземат предвид определени фактори пред други, с резултат, че бизнес училищата могат да бъдат класирани по-високо в дадена публикация и по-ниско в друга. Някои публикуват класации всяка година, други на всеки две години. "Файненшъл Таймс" публикува годишни класации за различни видове бизнес училищата и мениджмънт програми, включително и програми редовно обучение MBA и Executive MBA (магистърската програма по бизнес администрация за действащи мениджъри). "Бизнес Уик" публикува MBA класации на четни години, а EMBA класации на нечетни години. "Уол Стрийт Джърнъл" публикува MBA класации на нечетни години.

Business Week изпраща въпросници с повече от 50 въпроса до MBA-студенти на всяко участващо в класацията училище. При попълване на формуляра, студентите могат да коментират относно качеството на състудентите си, факултета и преподаването и услугите за кариера. Това прави над 50 % от отчитаните резултати. The Business Week, освен това калкулира и рейтинга на интелектуалния капитал на училището, изброявайки академичните счетоводни записи от членовете на факултета в 20 публикации, от the Journal of Accounting Research до the Harvard Business Review. Резултатите след това се коригират по преценка на факултета. Крайният резултат от интелектуалния капитал се приема като 10 процента от общата училищна оценка.

Някои бизнес училища не участват в класациите или не попълват въпросници, такива като Wharton и Harvard, въпреки че това не пречи на публикациите да ги класира. По-голямата част от бизнес училищата попълват въпросниците, въпреки че резултатите из публикациите могат да варират неимоверно. Подготвящите Ви за достъп до MBA следователно работят заедно с Вас, за да оформят собствения Ви избор на бизнес-училище.

По-скоро възможност, отколкото класиране

С голямото вариране в класациите на бизнес училищата, не е чудно че перспективните MBA кандидати често повдигат въпроси относно класирането на изложения за достъп до MBA. Всички фактори, които влизат във всяко класиране, всъщност са колебаещи се индикатори, включващи данни и отразявайки мнение, което е поне с едно- или двугодишна давност. Статистиките като GMAT резултати, квотите за приемане и мнения на референтите са били събрани много преди да бъде публикувана класацията. Следователно, перспективните кандидати не трябва да отдават твърде голямо значение на класациите на бизнес училищата, а по-скоро на последователността, с която училищата попадат в дадения обхват. Те трябва да кандидатстват за тези MBA програми, които са последователно класирани в диапазон плюс или минус пет позиции в едни и същи публикации през последните 5 години. Вдигнати са червени флагове, ако бизнес училищата показват големи колебания в класациите  с течение на времето.

При обсъждане класациите на Financial Times, Шон Рикард, Фиректор на MBA програма редовно обучение и Директор на MBA-прием към  Училище по Мениджмънт Кранфийлд, казва: "До голяма степен оказва влияние възрастта на студентите и сектора, в който ще си намерят работа.  Разбира се, училища със студенти, които са в началото на 20-те си години, имащи относително малки възнаграждения преди да следват за MBA, и които са се фокусирали главно към финансовия сектор, ще се погрижат да се подредят много добре в класацията на Файненшъл Таймс."

Нещо повече, класациите често изключват информация, която може да бъде критична по отношение на успеха Ви, такава като разположение на училището и възможностите за комуникации.  "Когато става въпрос за класации, винаги много малко се задават въпроси за качеството на усвояването на знания и персоналното развитие на индивида," казва Рикард. "Тези атрибути могат да бъдат открити само чрез внимателно проучване, включвайки, ако е възможно, посещения на училището и разговори с абсолвентите."

Нарастването на заплатата е ключът, как се класират EMBA програми

Една от най-респектиращите EMBA класации е публикувана във y the Файненшъл Таймс, който базира класацията си  на проучване на абсолвенти, дипломирани три години по-рано. on a survey of alumni who graduated three years earlier. В случая с EMBA класацията си от 2008, Файненшъл Таймс изпраща въпросници до дипломирали се през 2005.  Нарастването на заплатата между заплата преди EMBA и средното годишно възнаграждение три години след дипломирането е основа за класацията на Файненшъл Таймс, изчислено на 40 процента от общите оценки. Не е случайност, че първите три EMBA програми в класациите на Файненшъл Таймс за 2008 бяха мулти-националните бизнес училища с внушителен глобален диапазон:

• No.1 класираната EMBA програма беше на Колумбия/Лондон Бизнес Училище (Columbia/London Business School), чиито дипломанти от 2005 са получили доходи от средно $295,225 през 2008, едно увеличение от 110%.
• No.2 класираната програма беше на the Kellogg / Hong Kong UST Business School, чиито дипломанти са получили доходи от $345,159,- , едно увеличение от 91% над нивата преди EMBA.
• на No.3 беше класирана Trium EMBA програмата, базирана на партньорство между HEC Париж (Висше Търговско Училище), LSE (London School of Economics), и NYU Stern (New York University), където дипломиралите се през 2005 отчитат доходи от $ 297,224 през 2008, едно увеличение от 106%.

Дори дипломиралите се от бизнес училищата под топ 10 отчетоха силно нарастване на заплатата. EMBA програмата на базирания в Германия Kellogg-WHU (Висше училище по мениджмънт) беше класирано под номер 12 от Файненшъл Таймс през 2008, защото дипломиралите се през 2005 са отчели внушително задържане на годишните си заплати през тригодишния период. Напоследък завършилите EMBA са спечелили средно $156,217 за годината през 2008, едно увеличение от 78 % над заплатите преди EMBA !

Възнагражденията бяха относително по-високи дори по отношение на класираните на дъното от Файненшъл Таймс, изброяващ  95 EMBA програми. EM Лион беше класиран на No.84, но неговите дипломанти отчетоха доходи от $97,361 три години след дипломирането - едно увеличение от 62 %. Единствено нарастването на заплатата е основния фокус в класацията,  така че класацията на Файненшъл Таймс, разглежда стойността и качеството на EMBA-програмата, нейната разнообразност и изследователски капацитет. В действителност, общо 16 критерии определят EMBA-класирането срещу 20 за класацията на MBA редовно обучение.

Направете собствена класация

Всеки, с когото говорите, ще има различна версия за MBA. "Исках глобална програма с баланс между финанси, мениджмънт, икономика и международен бизнес," каза Armand Nachef, високо образован математик с френски и ливански корени, който е старши IT-мениджър на голяма мултинационална компания, със седалище в Париж и който беше  приет в TRIUM EMBA. "Аз взимах под внимание само престижните бизнес училища във Франция , Обединеното Кралство и САЩ. В действителност  TRIUM е разположен във всички тези страни и така беше идеалният избор за нуждите ми."

Арнолд Лонгбой, Директор на Corporate Relations & Recruitment Chicago GSB - Europe, казва: "Развитието на мрежа от опитни действащи мениджъри ще се докаже като неоценимо. Към какъв вид мрежа от абсолвенти ще се присъедините  след дипломирането ?  Колко са там, колко са успешни те, и най-важното, колко достъпни ще бъдат, когато имате нужда от тях? Проучете как училището улеснява достъпа на и взаимодействието между дипломатите си."

Ако може да се извлече някаква поука от тези две различни гледни точки, това е, че перспективните MBA кандидати трябва да изберат тези бизнес училища, които отговарят на критериите им.  В своите класации на MBA програми редовно обучение, Файненшъл Таймс отчита 20 различни фактора . Но колко от тези фактори са уместни за Вас ? Ако сте се интересували от качеството на факултета, бихте се насочили към  научно-изследователска позиция. Ако сте се интересували от потенциала на доходите след дипломирането, бихте се насочили към позицията с процентно увеличение на заплатата. При създаването на Ваша собствена класация, ще минете извън съвкупния индекс и ще навлезете в специфичната сфера, имаща значение за Вас.

Акредитацията е решаваща

Акредитацията на бизнес училищата е един от най-важните фактори, които трябва да имате предвид, преди да кандидатствате за дадена MBA програма. Акредитацията от признати и независими агенции посочва на кандидата и референтите (набиращи кандидати), че едно акредитирано бизнес училище е стриктно в съответствие със стандартите за качество. Три вида акредитиращи агенции са съществени да се реши, кога да се кандидатства за бизнес училище в Европа : (извън Европа има множество национални и регионални акредитиращи агенции).

• AACSB International (базирана в САЩ Асоциация на Advance Collegiate Schools of Business).
• AMBA (Базирана в Англия Асоциация на програмите MBA).
• EQUIS (базирана в Европа Accreditation arm of the European Foundation for Management Development (EFMD)).

В заключение, класациите са само една мярка за репутацията на училището. Вашето време и усилия биха били по-добре вложени да потърсите, кое бизнес училище ще отговори на собствените Ви специфични критерии. Това, което има значение е Вашия профил. Веднъж избрали тези бизнес училища, които са подходящите за Вашите нужди, следователно е настъпил може би правилният момент да проверите  мястото им в класациите.

Научете повече прием за МБА  и се регистрирайте за нашето мероприятие в София на 21 ноември на нашия интернет адрес www.accessmba.com.

*Информация на партньор на Econ.bg

** Текстът е публикуван без редакторска намеса