С онлайн излъчване днес Антикорупционният фонд (АКФ) представи резултатите от изследването си на резултатите от последните парламентарни избори от април 2021 г. Изследването подлага официалните резултати от изборите на статистически анализ, за да отговори на въпросите:
Какъв е размерът на контролирания и купен вот?
Къде са секциите в риск от контролиран и купен вот?
За кои политически сили се е гласувало най-много в секциите с контролиран и купен вот?
Автори на анализа са криминологът Мария Карайотова и политологът Марио Русинов от АКФ. Д-р Никола Тулечки от сдружение „Данни за добро“ разработи интерактивните карти, които представят анализираните резултати. Настоящият анализ е част от проекта “Нарушена легитимност: контролираният и купен вот в България, размер и влияние“, подкрепен от Фонд Активни граждани България.
Експертите на АКФ следяха за екстремни стойности на 4 индикатора, за да идентифицират секциите в риск от купен и контролиран вот в страната:
Нетипично висока избирателна активност в секцията в сравнение с активността в цялата община
Нетипично висок резултат на партията победител в секцията в сравнение с резултатите ѝ в цялата община.
Резки отклонения в избирателната активност в дадена секция в два поредни избора.
Рязък ръст или спад в гласовете за дадена политическа партия в дадена секция в два поредни избора.
Авторите на анализа уточняват, че моделите отчитат отклонения в електоралното поведение в дадени секции, но не гарантират, че контролираният вот е единствената причина за екстремните стойности. Съществуват икономически, социални и политически фактори, като например етническата принадлежност на населението или присъствието на силен политически представител в общността, които моделите към този момент не могат да вземат предвид.
Въпреки тези ограничения, използваните статистически модели с достатъчна точност позволяват да се идентифицират секции на територията на цялата страна с устойчиво по-висок риск от контролиран и купен вот.
Какъв е размерът на контролирания и купения вот на изборите през 2021 година?
През 2021 г, между 1 491 и 2 101 избирателни секции са били в риск от контролиран и купен вот по един или няколко от индикаторите на изследването.
С други думи, в риск от контролиран и купен вот са били между 12 % и 17 % от всички секции в страната. Това е увеличение с 5 % в сравнение с предишните парламентарни избори от 2017 г.
В тези рискови секции са гласували между 283 650 и 409 865 от избирателите в България, което прави между 9 и 13 % от всички подадени гласове в страната.
Къде са секциите в риск от контролиран и купен вот?
През 2021 г. най-много рискови секции има в Кърджалийския избирателен район – между 31 и 41 %. Цели 29 % от гласовете в района са подадени в рискови секции.
Висок дял на гласувалите в секции в риск има и в избирателните райони на Монтана (14 до 22%), Пазарджик (14 до 22 %), Сливен (16 до 22%), Търговище (15 до 21%), Разград (16 до 20%), Шумен (15 до 20%) и Враца (15 до 20%).
Ако слезем на ниво общини, най-много са гласувалите в рискови секции в общините Кирково (от 59 % до 75,4 %), Криводол (51,8 %), Павел баня (от 50,4 % до 70,9 %), Септември (от 61,2 % до 76,1 %) и Тервел (от 61,5 % до 83,9 %).
С най-голям дял от размера на контролирания и купен вот общо в цялата страна е Бургаският избирателен район. На него се падат 8 % от всички гласове в риск в страната. На второ място е Кърджалийският със 7 %, следват Пазарджишкият и Благоевградският с по 6 % и Старозагорският с 5 %.
Кои партии са получили най-много гласове в секции с контролиран и купен вот на парламентарни избори април 2021?
На парламентарните избори през април 2021 г. ГЕРБ и ДПС си разделят значителна част от подадените гласове в рискови секции.
31% от гласовете в тези секции отиват при ГЕРБ, а 30 % са подадени за ДПС.
12 % от вота, подаден в рискови секции, е за БСП, а 7 % за „Има такъв народ“.
За сравнение, на парламентарния вот през 2017 г. ДПС взима най-висок процент в рисковите секции - 26 %. Тогава ГЕРБ получава 24 % от рисковия вот, а БСП 19 %.
