Информационните технологии, енергетиката, фармацията и химическата промишленост са секторите с най-висок потенциал за развитие. Това показва „Анализ на състоянието и перспективите пред икономиката на България", изготвен в рамките на проект "Разработване и внедряване на информационна система за оценка на компетенциите на работната сила по браншове и региони, изпълняван от Българската стопанска камара (БСК) по ОП "Развитие на човешките ресурси".

Анализът прави преглед на макроикономическото състояние на страната за периода 2005-2009 г. Специално за целите на изследването е подготвена и приложена методология[1] за класация на икономически сектори и браншове според тяхната перспективност и развитие с цел прогнозиране на потребните за бъдещото икономическо развитие на България работни места, необходимата квалификация и умения. Методологията обединява световните тенденции и националните приоритети и на тази база отчита перспективността на отделните сектори и региони.

Чрез прилагане на методологията са подбрани над 20 основни сектора и 10 региона за задълбочаване на анализите и формиране на референтна мрежа за изграждане на Информационна система за оценка на компетенциите на работната сила.

За подбора на секторите (браншовете) е приложен интегрален показател (индекс), формиран на база световните тенденции и националните приоритети:

Ø     Основните критерии в областта на световните тенденции са: темп на нарастване на инвестициите, тенденции в износа и степен на обновяване на технологиите.

За периода 1989-2007 г. световните потоци на преки чуждестранни инвестиции са концентрирани основно в третичния сектор - услугите, като водещи са финансовите услуги, професионалните дейности и търговия. Във вторичния сектор - преработващата промишленост, водещи по инвестиции са химичните продукти, хранителните продукти, напитките и тютюневите изделия, следвани от машини и оборудване и метални продукти. Към високотехнологичните групи стоки се отнасят радиоактивните и свързани с тях продукти; медицинските и фармацевтични продукти; машини и оборудване на енергетиката; компютърните и компютъризирани машини, апарати и части за тях; телекомуникационното оборудване и части; електрическите машини и апарати, електродиагностичните медицински апарати; материали и елементи за електрониката и микроелектрониката; авио- и космически апарати и части; оптически инструменти и апарати; измервателни и аналитични инструменти и апарати; фотографски апарати и оборудване; оръжия и амуниции.

Ø     В националните приоритети са обособени две групи критерии - количествени и качествени:

• Количествените критерии са: темпове на нарастване на производството, износ, инвестиции, заетост, темп на намаляване на задлъжнялостта.
• Качествените критерии включват естествените предимства на браншовете, потенциалът за намаляване на енергоемкостта, увеличаване на износа и намаляване на вноса (степен на заместване на вноса), потенциалът за намаляване на вредните въздействия върху околната среда, за повишаване на общата производителност и обновяване на технологиите.

През последните пет години с най-голям среден темп нараства износът на суровини и материали без дълбочинна преработка, както и на стоки с ниска добавена стойност. Липсата на добре премерена държавна политика по отношение на управление на чуждестранните инвестиции доведоха до деформации в икономиката и образуването на финансови балони в строителството, недвижимите имоти и финансовото посредничество. Независимо от малките физически обеми на инвестициите, най-високи средни темпове на нарастване на преките чуждестранни инвестиции за периода 2005-2009 г. се регистрират в добивната промишленост, образованието  и здравеопазването и социалните дейности.

Според интегралната им оценка[1] секторите, заемащи първите пет позиции, се отличават със средна и висока технологичност. Едновременно с това, те са сред водещите по привличането на инвестиционни потоци. На първите две места са информационните технологии с двата им компонента -  услуги и машинно осигуряване, или класацията в първите пет места е, както следва:

1. "Дейности в областта на информационните технологии"
2. "Производство на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти"
3. "Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива"
4. "Производството на лекарствени вещества"
5. "Продукти и производството на химични продукти"

Следващите 20 сектора представляват смесена група от първичния, вторичния и третичния сектор на българската икономика.

Изборът на региони се извършва на база следните основни критерии: дял на добавената стойност в общата за страната, темп на нарастване на заетостта и степен на развитие на региона.

• Според дела на добавената стойност в общата за страната първите десет региона са: Бургас, Стара Загора, Благоевград, Враца, Шумен, Пловдив, Варна, Велико Търново, София (столица), Русе, Плевен.
• По темп на изменение на заетостта за периода 2000-2008 г. най-високи темпове на намаляване на безработицата е реализирана в: София (столица), Варна, Бургас, Пловдив, Благоевград, Русе, Пазарджик, Сливен, Ямбол, Смолян.
• Чрез индекса за човешко развитие на регионално ниво е отчетена и степента на развитие на региона по отношение на жизнената инфраструктура, достъпа до здраве и образование, синтезирана информация за очакваната продължителност на живота, нивото на образование, професионалните кариери, достъпа до култура и др. Според този индекс най-добри показатели имат следните региони: София (столица), Габрово, Враца, Стара Загора, Бургас, Варна, Кюстендил, Велико Търново, Русе, Смолян.

Изчисленият интегрален индекс ранжира регионите в следния низходящ ред: Бургас (2,936); Стара Загора (2,817); Благоевград (2,800); София (столица) (2,777); Враца (2,759); Пловдив (2,757); Варна (2,745); Шумен (2,720); Велико Търново (2,690); Русе (2,682).

[1] Използваната методология включва информационни национални и международни източници, вкл. бази данни от НСИ, UNIDO, UNCTAD, UN, Международния търговски център в Женева и др. За провеждане на изследването са използвани SMART индикатори и критерии, като наборът на данните е въз основа на изследване на съществуваща информация.

[2] Интегралната оценка включва национални приоритети и световни тенденции