Три от общо четирите спорни текста в закона за тазгодишния бюджет, които парламентът гласува в началото на миналия декември, бяха обявени за противоконституционни от Конституционния съд (КС). Информацията е на сайта на КС, като решението е било взето на 31 март.

Още при гласуването на бюджета от парламентарната група на БСП заявиха, че ще сезират Конституционния съд, като подготовката им отне няколко седмици и делото беше образувано на 14 януари.

Най-критикуваният текст беше записан в чл. 17 от закона за републиканския бюджет. Той гласи, че при нови по-лоши прогнози за развитие на икономиката спрямо първоначално заложените правителството може да намали разходите по републиканския бюджет под утвърдения им размер. Недоволството на опозицията произтичаше от това, че на практика кабинетът получава власт сам да променя параметрите на бюджета, без да иска разрешение от парламента.

Въпреки че от самото начало правителството допускаше текстът да бъде обявен за противоконституционен, то не се отказа от него. Според източници от Министерството на финансите, досега не са вземани решения на основание чл. 17, но дори и да бяха направени, решението на конституционният съд не ги отменя, а задължава кабинетът да ги спазва от този момент занапред. Засега няма яснота дали ще се правят промени в закона за бюджета, които да отразят отхвърлянето на чл. 17, но според представители на министерството не се изключва подобен вариант.

За противоконституционна беше определена и част от разпоредбата на чл. 2, ал. 5. Противоконституционният текст дава право на правителството при нужда да увеличи субсидията си за органите на съдебната власт дори с риск да увеличи предварително заложения дефицит в републиканския бюджет от 1.516 млрд. лв.

Алинея 2 от параграф 27, която също позволява на правителството да увеличи дефицита по републиканския бюджет, но този път с цел да направи допълнителна субсидия към бюджета на Държавното и обществено осигуряване, също беше определена като противоконституционна. Бюджетът на съдебната власт, както и този на Държавното обществено осигуряване са самостоятелни и имат собствени приходоизточници. Републиканският бюджет пък субсидира дефицитите, които възникват в тези автономни бюджети, защото разходите им винаги се оказват по-високи от постъпленията. Основни приходоизточници в републиканския бюджет пък са преките и косвените данъци, които държавата събира.