Китайската икономика не само успява да се възстанови бързо след епидемията от коронавирус, но се очаква да покаже темп на растеж от 4% през 2020 г., прогнозира международната компания за управление на риска - Кофас. Въпреки ситуацията, китайското правителство е уверено по отношение на своите икономически цели. В страната са предприети  проактивни мерки, които да ограничат въздействието от шока на пандемията и по този начин да подпомогнат икономиката на страната да продължи да расте.

Комунистическата партия на Китай предвиждаше ръст от 5,6%, като настъплението на COVID-19 ограничи постигането на този резултат. Въпреки това се очаква правителството да съумее да ограничи шока, в резултат на което да бъде постигнат ръст на икономиката за 2020 г.

"Създаденият по-устойчив модел на растеж, воден от потреблението, би могъл да доведе до благоприятен ефект през първата половина на 2021 г. Това би позволило на китайското правителство да постигне целта си, което несъмнено ще даде положително отражение не само върху Китай, а и върху останалите икономики по света", коментира управителят на Кофас, Пламен Димитров.

Въпреки че икономиката е изправена все още пред предизвикателства, китайските власти предприемат действия за компенсиране на въздействието на пандемията и постигане на стабилизация и растеж. Народната банка на Китай (PBOC), например, въведе намаляване на лихвите. Независимо от гъвкавостта, осигурена от тези решения, ще бъде необходимо държавата да прибегне до агресивно парично и фискално облекчаване, за да постигне консолидация на своята икономика.

За разлика от 2009 г., маневрите, които властите биха могли да направят са много по-ограничени. Така например, валутните резерви (FX) не са достатъчни за покриване на изходящите потоци това би могло да окаже амортизационен натиск върху китайския юан. На фискалния фронт допълнителните инвестиции в инфраструктура ще увеличат задлъжнялостта на местно ниво, което ще доведе до натиск върху банковия сектор и силно задлъжнелите корпорации. В този контекст е възможно и увеличение на просрочените облигации и корпоративна несъстоятелност както и усилията за преструктуриране в банковия сектор. Като се има предвид деликатният баланс, който ще се изисква, шансът за неправилно прилагане на фискални политики  е по-висок от всякога.