След голямата изборна победа на неговата управляваща партия, турският премиер ще трябва спешно да се заеме с кюрдския въпрос и да се опита да се помири с представителите на едно малцинство, превърнало се в неизбежна сила в парламента, смятат експерти.

Партията на справедливостта и развитието /ПСР, с ислямистки корени - бел.АФП/ на премиера Реджеп Тайип Ердоган е безспорно победителят в турските парламентарни избори, състояли се в неделя, с 50 процента от гласовете.

Но тази партия, която е на власт от 2002 г., е принудена в повече или по-малко кратък срок да търси решение на кюрдския конфликт, в която загинаха 45 000 души от началото на въоръжената борба на Кюрдската работническа партия /ПКК/ срещу силите за сигурност на Анкара през 1984 г. за създаване на независима кюрдска държава в Югоизточна Турция, населена предимно с кюрди.

Това искане се промени в искане за автономия в рамките на една федерална система, защитавано от основната кюрдска формация - Партията за мир и демокрация, която е другият печеливш в изборите.

Кюрдският блок, подкрепен от Партията за мир и демокрация, спечели 36 депутатски места на фона на 20 в досегашния парламент, което е исторически резултат. "Основният проблем, с който се мъчи Турция, е Югоизточен Анадол" - арена на стълкновения между армията и кюрдските бунтовници, коментира Гюнери Дживаоглу от в."Миллиет".
Той подчертава, че бъдещото правителство трябва "чрез демократични мерки" да намери решение на този въпрос. Партията за мир и демокрация стана "сила, която не може да бъде игнорирана" в парламента, макар че тя трябва да "съзнава границите на своите искания", отбелязва политическият анализатор Таха Акьол.

Подкрепено от едно по-солидно представителство в парламента, кюрдското искане за автономия ще се засили, смятат анализаторите.

Кмет от Партията за мир и демокрация заяви наскоро, че не признава вече решенията на "турските съдилища". Призивите за гражданско неподчинение зачестяват и въоръжените сблъсъци, макар и спорадични, продължават.

Абдуллах Йоджалан, който се намира в затвора, но остава лидер на кюрдските бунтовници, заплаши с най-лошото от 15 юни нататък, ако разговорите, които водят с него представители на разузнаването, не бъдат подновени.

Позициите на едната и на другата страна остават отдалечени.

"Ердоган е категорично против преподаване на кюрдски език в училищата, което е основно искане на кюрдите", посочва за АФП Дениз Зейрек от в."Радикал".

Освен исканията за езика, кюрдите настояват за отбелязване на тяхната идентичност в новата конституция, обещана от Ердоган.

Четири гласа не достигат на Партията на справедливостта и развитието /326 депутатски места от необходими 330/ до необходимото мнозинство в парламента, за да може сама да промени конституцията и да я насочи към към президентска система, както възнамерява да направи Ердоган.

Партията за мир и демокрация би могла да подкрепи Партията на справедливостта и развитието за този конституционен проект в замяна на тези искания.

През 2009 г. правителството обяви демократична инициатива в подкрепа на кюрдското население, наброяващо между 12 и 15 милиона души, която събуди големи надежди.

Но тази инициатива се провали и Ердоган се върна към по-класически стил на изказванията: "Едно знаме, една страна, една нация", заяви той по време на предизборната кампания. Съдебният обръч са затегна: след забраната на една прокюрдска партия през 2009 г., арестите на деца, хвърлящи камъни /срещу полицаи по време на демонстрации - бел.ред./, и на стотици кюрдски активисти съживиха напрежението. Процесът срещу Съюза на кюрдските общности - градска структура за подкрепа на ПКК, продължава.

"Политическите сили нямат друг избор освен да преодолеят разногласията си и да работят за компромис по кюрдския въпрос", добавя Дениз Зейрек.