Доналд Тръмп обеща да стане най-големият създател на работни места, който светът някога е виждал. Междувременно започва да се изяснява начинът, по който новият президент иска да изпълни това обещание - чрез финансирано с кредити увеличаване на държавните разходи, комбинирано със стратегическа търговска политика. 

В дългосрочен план вредите от тази икономическа политика за САЩ ще бъдат огромни, но в краткосрочен тя може да постигне точно желаните ефекти и да представи Тръмп като блестящ герой.

Във фискалната политика е лесно да се прозре през тази маневра. Още преди много години икономистите Алберто Алесина и Гуидо Табелини описаха как демократични режими могат да натрупат изключително големи дефицити, за да облагодетелстват политическите си приятели и да финансират постигането на собствените си цели. Дълговото бреме просто се оставя на наследниците. 

При нормална среда кредиторите, както и купувачите на държавните облигации, усещат коварната игра и искат по-високи лихви. Освен това партия, която прибегне до това, губи за дълго доверието на избирателите. 

Тръмп обаче засега не се показва като политик, който планира в особено дългосрочен план, а и всъщност сегашната среда не е нормална. 

Водещите лихви са небивало ниски, така че би било поносимо известно повишение заради невъздържана бюджетна политика. Това ще се случи постепенно, което ще е от полза за Тръмп. Фискалните стимули и създаваните чрез тях работни места ще се появят скоро, а за останалото може да се помисли по-късно с надеждата да настъпи икономическо чудо.

Краткосрочно действие, наподобяващо пакет за стимулиране на икономиката

Паралелните планове в търговската политика по същество следват същата логика. Търсейки добър имидж, концерни като BMW намекнаха, че по възможност ще произвеждат продукти за американския пазар в САЩ, а не в Мексико. Иначе са заплашени от вносни мита. 

Натам се насочва и обсъжданата реформа на корпоративното данъчно облагане. Според плановете от данъците вече няма да могат да се приспадат разходите за авансови плащания в чужбина, а определени приходи от износ няма да бъдат облагани с данъци. От икономическа гледна точка това "облагане за гранична компенсация" действа почти като вносно мито при същевременно субсидиране на износа. 

Подобна политика би била катастрофа за множество американски концерни, които са жизнено зависими от световните вериги за създаване на добавена стойност. В краткосрочен план все пак е възможно тези мерки да подействат като стимулираща програма за националния пазар на труда, тъй като ще има изключителни стимули за местното производство. Американската машина за създаване на работни места ще се задвижи, особено в преработващата промишленост.

Географски, тя е концентрирана в Средния Запад, където Тръмп събра решаващите гласове за изборната си победа. Следователно, в краткосрочен план той ще изпълни предизборните си обещания. Едновременно с това външнотърговският дефицит на страната ще се свие - цел, към която все по-силно се насочва вниманието на новото ръководство на САЩ.

В средносрочен план тази политика обаче е неприемлива. Нито вносните мита, нито граничното компенсиране са съвместими с действащите правила на Световната търговска организация (СТО), да не говорим за Северноамериканското споразумение за свободна търговия (НАФТА). 

Първоначално Тръмп няма защо да се безпокои от това. Няма задължаваща сила, която да налага международните търговски правила. Те съществуват, само докато страните членки доброволно ги спазват.

Европа, Китай и не на последно място Мексико, естествено, ще сезират СТО за нарушенията на правилата, които САЩ правят, и най-вероятно организацията ще се произнесе в тяхна полза. Тогава те биха имали право да наложат наказателни мита на американския внос и по този начин да сложат прът в колелата на американския трудов пазар. 

Търговската война ще бъде обявена, което в дългосрочен план ще доведе до свиване на обема на търговията и вместо да се увеличат, работните места ще намалеят. Докато това се случи обаче, ще мине известно време, през което Тръмп ще може да се наслаждава на предполагаемите си успехи.

Друг фактор, който трябва да се има предвид, е гъвкавостта на курса на долара спрямо другите водещи международни валути.

Първоначалният бум на заетостта в САЩ ще доведе до засилване на долара. Заради оскъпяването на валутата обаче свиването на дефицита по текущата сметка ще спре, както и създаването на работни места в промишлеността.

Тръмп все още не е уточнил какви са вижданията му за валутната политика. 

Трябва да слушаме внимателно, когато той заявява, че като цяло приема долара за твърде скъп ("това ни убива"). Това изказване може да се разбира единствено в смисъл, че той ще допълни планираната си търговска, данъчна и фискална политика с целенасочени манипулации на валутните курсове, които изкуствено ще обезценят долара. В крайна сметка, Китай прави това с валутата си от години. 

При подобни спирали на обезценяване важи същата логика.

Първоначално нищо не се случва, след това рано или късно другите страни реагират и последиците експлодират. В краткосрочен план все пак могат да се постигнат известни успехи за трудовия пазар, особено когато той е толкова голям и силен като американския.

Изглежда, общата основа на Тръмпономиката е надеждата, че тази преходна фаза ще трае възможно най-дълго, тъй като другите страни са наплашени и си кротуват. Когато пък в крайна сметка последиците за самите Съединени щати станат видими, то на комуникационните стратези в лагера на Тръмп все нещо ще им хрумне. В краен случай, за президента винаги ще се намерят няколко елегантни стратегии за излизане от положението, за да може той да стовари проблемите на своя наследник и после час по час да пуска туитове за провалите му.

Йенс Зюдекум/ в. ”Франкфуртер алгемайне”

Превод: БТА