Мирен протест пред сградата на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения /ДАИТС/ се състоя днес по инициатива на Организацията за цифрови свободи "Електронна
граница". Събралите се около 30-тина привърженици на свободата в Интернет издигнаха лозунг "Който заменя свобода за сигурност - накрая губи и двете".
Председателят на организацията Богомил Шопов обясни и основната цел на протеста. Недоволството на събралите се беше насочено срещу новата Наредба 40 от 7 януари 2008 г., даваща
право на МВР и службите да събират информация за всеки гражданин на България, посредством глобалната мрежа.
Шопов раздаваше картички с текст "Спрете шпионирането! Събирането на данни не е решение" и пликове, адресирани до ДАИТС. Изпращайки ги на агенцията, всеки от нас може да изрази подкрепата си за съхраняването на личните данни и правото на свободен контакт чрез глобалната мрежа.
Той изтъкна, че МВР ще знае всичко за всеки, ползващ Интернет в България. А именно - IP адреса му и по кое време го ползва (идентификацията IP адрес - физическо лице ще се прави от доставчика на Интернет); каква комуникация водим и с кого; на кого, кога и колко пъти изпращаме електронни съобщения; с кого, колко пъти и колко дълго говорим, използвайки интернет телефония (примерно SIP); с кого чатим, ползвайки средства за мигновени съобщения; къде и какво търсим в Световната мрежа.
С други думи, МВР ще знае по всяко време кой стои зад даден IP адрес, кой какви познати има, колко време прекарва в Интернет, какво точно прави и с кого. Това може да се нарече аналог на това винаги след вас да ходи служител на службите, е позицията на Организацията "Електронна граница".
Според наредбата служителите на вътрешното министерство могат по всяко време да използват събраната информация за техни си цели. Използвайки Social Networking инструменти, те могат да проследят цялата налична за един човек история в Интернет. Тя би свършила работа, ако човекът е свързан със друг, заподозрян за престъпление, но МВР има физическата възможност да ползва информацията за всякакви други цели, отбеляза Шопов.
Според "Електронна граница" проблемът се състои в това, че ще бъдат наблюдавани свободни граждани, които не са заподозрени в престъпление, нито са виновни или обвиняеми. Всеки български гражданин ще бъде щателно проучван, ще бъде събирана информация за неговия личен живот с цел евентуална употреба. Освен че това противоречи на Конституцията на България в членовете й за неприкосновеност на личния живот, то противоречи и на Хартата за правата на човека, както и на правилото, че всеки е невинен до доказване на противното, отбеляза Шопов.
Около час след започването на протеста, лидерът на "Електронна граница" и представители на медиите бяха поканени от главния секретар на ДАИТС Олег Златарски да се качат на среща с представители на агенцията, които да изслушат позицията на протестиращите и заедно да обсъдят възникналите проблеми.
На срещата със заместник-председателите на ДАИТС Красимир Симонски и Димитър Станчев, на която присъстваха и експерти от агенцията, стана ясно, че оспорваната Наредба 40 от 7 януари 2008г. е в съгласие с Директивата на ЕС за информационните технологии, която е приета от общността още през 2006 г. Страни-членки на евросъюза, пострадали от терористични нападения, като Франция, Германия, Испания и Великобритания, веднага са въвели директивата в своето законодателство. Димитър Станчев изтъкна, че при един по-внимателен прочит и сравнение между европейския документ и българската наредба, ясно се вижда, че оспорваният нормативен акт всъщност е напълно идентичен с директивата.
Наредба 40 от 7 януари 2008 г. за категориите данни и реда, по който се съхраняват и предоставят от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги за нуждите на националната сигурност и за разкриване на престъпления е следствие на Закона за електронните съобщения и хармонизира българското законодателство с изискванията на европейска Директива 2006/24/ЕО, изтъкнаха експертите. Нейният текст е бил публикуван през ноември миналата година за обществено обсъждане на интернет страницата на ДАИТС.
На срещата стана ясно, че Директивата е приета преди приемането на страната ни в ЕС и наши експерти не са участвали в обсъждането й. Това, което е успяла да постигне страната ни, е да поиска отсрочка с година и половина на прилагането й, като срокът за българските интернет доставчици е 15 март 2009 година. Заместник-председателят на ДАИТС Красимир Симонски увери присъстващите, че агенцията е за разумен компромис и ще има предвид становищата на гражданското общество.
Според европейското законодателство най-ранният срок, в който може да се мисли за промени в Директивата, е 2011 г., когато ще бъде натрупан достатъчно опит от
нейното прилагане. В момента основен изпълнител на нормативния акт е МВР.
Шопов изтъкна, че като гражданин ще оспори българската наредба пред Върховния административен съд още през следващата седмица. Той сподели, че има ясно изразена подкрепа от страна на депутат от НДСВ, който е поел ангажимента да помогне за оспорването на наредбата пред Конституционния съд.
Интернет активистите искат и да действат на европейско ниво за отмяна на директивата, тъй като в България само се прилага законодателството на съюза.
Текста на спорната Наредба ще откриете в рубриката "Право" на Econ.bg на следния адрес: https://www.econ.bg/law/enactments/article134955.html
