Въпреки че БНБ публикува значителни по обем финансови данни, механизмите за насърчаване на наличността и свободния достъп до повече данни на равнище банки биха могли да улеснят анализа от страна на заинтересованите страни и биха намалили несигурността.

Адресирането на обема на необслужваните кредити и, по-общо, намаляването на голямата задлъжнялост на частния сектор продължават да са от особена важност. За намаляване на несигурността за цената на активите е нужно постепенно отписване на необслужваните кредити от страна на банките и реализиране на обезпеченията.

Активните надзорни действия на БНБ за насърчаване намаляването на необслужваните кредити трябва да се допълват с други подкрепени от правителството инициативи, за да се улесни организираното намаляване на корпоративната задлъжнялост. В тази връзка, трябва да се помисли за указания за доброволно извънсъдебно уреждане заедно с мерки за справяне с пречките пред своевременното и предвидимо производство по несъстоятелност.

Защита на фискалната устойчивост

Фискалната стратегия на правителството признава необходимостта от намаляване на дефицитите след превишението от миналата година, но следва да бъде обмислена по-бърза консолидация. Миналата година фискалният дефицит на касова основа се удвои, достигайки 3,7% от БВП, отразявайки неуспешния опит за адекватно ограничаване на разходите след като стана ясно, че оптимистичните прогнози за приходите няма да се реализират. Тази година целта за дефицит от 3 процента е постижима, но предвид рисковете от резултати, по-ниски от очакваните, що се отнася до дефлацията и амбициозните цели за разходите за заплати и здравеопазване, ограничаването на разходите отново ще бъде от съществено значение.

Освен това, предвид ограничените ефекти от допълнителните разходи върху растежа, всички суми в преизпълнение на приходите следва да бъдат спестени. Гледайки напред, поставянето на цел за постигане на структурен баланс до 2019 г. би подкрепило трайно силната динамика на дълга, би създало възможност за справяне с условните бюджетни рискове и би позволило на автоматичните стабилизатори да работят в случай на умерен отрицателен шок.

Необходими са конкретни планове за справяне със средносрочните фискални рискове. Застаряващото население и продължаващата емиграция ще създадат значителни дългосрочни предизвикателства пред публичните разходи. Ще бъдат необходими и мерки за подобряване на състава и качеството на разходите и намаляване на условните задължения на държавните предприятия.

Модел и устойчивост на пенсионната система

Въвеждането на „избиране на вариант“ при участието във втория стълб на пенсионната система представлява фундаментална промяна в модела на пенсионната система на България.

Според експертите следва да бъде осигурено достатъчно време за изчерпателен анализ на въздействието и за консултации със засегнатите страни, за да се смекчат потенциалните рискове както за обществената, така и за частната система, особено предвид необичайния характер на някои обсъждани варианти (напр. гъвкавост за многобройни прехвърляния между обществената и частната система с течение на времето). Гарантирането на устойчивостта на обществената пенсионна система чрез реформи на параметрите остава от изключително значение, като притесненията се изострят от промяната в посоката на предишните реформи.

Повишаване на ефективността на здравната система

Предвид неотдавнашното елиминиране на просрочията на НЗОК, от съществено значение ще бъде проследяването на плановете за подобряване на нейното финансово здраве и ефективността на по-широката здравна система. Необходими са мерки за укрепване на механизмите за контрол на разходите, за увеличаване на стимулите за правилно използване на извънболнични спрямо болнични услуги и за модернизиране на информационните системи с цел подобряване на капацитета за управление на риска, се казва в заключителното изявление на институцията.

Наблюдение на бюджетните рискове

С оглед на допълнителното засилване на обществената информираност относно фискалната политика трябва да се увеличи оповестяването на информация относно бюджетните рискове. По-специално би могла да бъде разширена информацията за последиците за бюджета от условните задължения, в т.ч. във връзка с държавните предприятия, както и за анализа на устойчивостта на пенсионната и здравната системи.

Премахването на забавянията при създаването на фискален съвет с оперативна независимост също би подкрепило доверието в фискалната политика.

Определяне на условията за растеж

Увеличаващите се разходи и намаляването на производителността подчертават спешната необходимост от всеобхватна стратегия за реформа на енергийния сектор като част от по-широката програма за структурни реформи. Последните изменения в Закона за енергетиката, които осигуряват основа за справяне с липсата на гъвкавост на производствените разходи и засилват регулаторната независимост, може да спомогнат за намаляване на напрежението върху държавната електрическа компания и от своя страна - върху другите участници на пазара. Установяването на прозрачен и добре функциониращ пазар на електроенергия в съответствие с разпоредбите на ЕС също е важно. В същото време успоредно с инициативите за засилване на защитата за социално слабите следва да се извърши и добре обмислена и постепенна рационализация на цените на електроенергията.

Събитията от миналата година подчертават рисковете пред икономиката на България от предизвикателствата пред управлението. Изчерпателните решения ще отнемат време, но сега трябва да се установи ясен импулс за демонстриране на ангажимента за намаляване на корупцията и кронизма, укрепване на върховенството на закона и полагане на основите за възстановяване на доверието в най-важните институции. Един такъв напредък вероятно ще действа и като катализатор за нарастване на инвестициите и производителността, които са от съществено значение за отключване на икономическия потенциал на България, за засилване на създаването на работни места и за ускоряване на сближаването на доходите.