МЗХ: Екологично насоченото земеделие е важен приоритет

24.07.2012 | 12:51
по статията работи: Петя Бързилска
Структурните проблеми и липсата на едри стопанства са проблеми пред развитието на овощарството, зеленчукопроизводството и животновъдството
МЗХ: Екологично насоченото земеделие е важен приоритет
Снимка: Sxc.hu

Екологично насоченото земеделие следва да бъде водеща тема с все по-голям дял в политиката, особено в контекста на нарастващото търсене на храни в световен мащаб и справянето с последствията от промените в климата. Това се казва в доклада на зам.-министър на земеделието и храните Светлана Боянова, представен на днешното заседание по въпросите на земеделието до 2020 г. на Съвета за развитие на регионите и националната инфраструктура към Президента на Република България.

Земеделските производители трябва да бъдт насърчавани да прилагат земеделски практики за поддържане на ландшафта, за възстановяване и поддържане на специфични местообитания и биологичното разнообразие и за управление на природните ресурси. Поддържането на екологосъобразно земеделие е важен приоритет на Общата селскостопанска политика, се казва в доклада на земеделския министър.

През тази година в България се въведоха изискванията на кръстосаното съответствие на животните. Те обвързват директните плащания на земеделските стопани с прилагане на едногодишни практики, свързани със спазването на високи стандарти по отношение на опазването на околна среда, водите, общественото здраве, здравето на животните и растенията.

Според Боянова съхраняването на природните ресурси в страната налага земеделските стопани да бъдат насърчавани да спазват тези изисквания и през новия програмен период.

Зам.-министърът обръща вниамание и на по-активното използване на възможностите, които предоставя и Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. (ПРСР) за насърчаване развитието на земеделски методи, целящи опазване и съхранение на околната среда.

От друга страна, с цел поддържане на земята в добро състояние и предотвратяване на нейното изоставяне, земеделските производители в планинските и други необлагодетелствани райони се компенсират за допълнителните разходи и пропуснати доходи, поради ограниченията за земеделското производство в тези райони. Плащанията за агроекология и климат следва да продължат да играят важна роля при подпомагане на устойчивото развитие на селските райони и за посрещане на все по-голямото търсене на екологични услуги от страна на обществото, се казва още в доклада.

Екологично насоченото земеделие ще придобива още по-важно значение през следващия програмен период 2014-2020 г., заяви Боянова.

Що с еотнася до насърчаване на развитието на овощарството, зеленчукопроизводството и животновъдството наслагването на множество фактори, както от по-далечното минало, така и от последните няколко години на членство в ЕС, повлия негативно върху процесите на преструктуриране на земеделските стопанства, което възпрепятства установяването на подходящ баланс между отделните подсектори. Структурните проблеми и по-специално липсата на достатъчно на брой окрупнени и пазарно ориентирани стопанства в определени продуктови направления създават сериозни затруднения и на преработвателните предприятия, които не могат да реализират напълно потенциално високата си конкурентоспособност, смята министърът.

Въпреки безспорния положителен ефект от директните плащания по схемата за единно плащане на площ (СЕПП), тя не осигурява еднаква степен на подкрепа за производителите от всички сектори. СЕПП оказва силно въздействие върху производството на култури с ниски разходи на единица площ, но не стимулира животновъдството и производството на интензивни култури, като плодовете и зеленчуците, се казва в доклада.

За преодоляване на съществуващия дисбаланс и за повишаване на конкурентособността на отрасъл Земеделие особен акцент поставяме върху области като зеленчукопроизводството, овощарството, производството на качествено мляко, месодайното животновъдство. България е традиционен производител на плодове и зеленчуци. В страната съществуват благоприятни почвено-климатични условия, което определя разнообразието на отглежданите култури.

Производството на плодове и зеленчуци в последните години, обаче, е сведено до равнище, което е далеч под възможностите, които може да реализира секторът. Българските производители на плодове и зеленчуци произвеждат продукти с високо качество, но в малки количества, което не им позволява да бъдат достатъчно конкурентни на местния и международните пазари.

Тези тенденции могат да бъдат преодолени чрез максимално използване на възможностите на двата стълба на ОСП (директни плащания, обвързано с производството подпомагане, подкрепа за инвестиции по ПРСР) и на държавните помощи, заяви Боянова.

В допълнение към схемата за директни плащания на площ, финансирана по Първи стълб на ОСП, производителите на плодове и зеленчуци са потенциални бенефициенти и по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. (ПРСР). Като цяло обаче, получените от тях средства по ПРСР са сравнително ограничени. Един от факторите за това е, че до момента секторът не се е ползвал от гарантирани бюджети или предимства при ранкиране на проектите. Това наложи да бъдат предприети изменения в Програмата.

С одобрената от ЕК шеста нотификация за изменение на ПРСР сектор „Плодове и зеленчуци” вече е приоритизиран, като е определен бюджет в размер на 10 000 000 евро за извършване на инвестиции за подобряване на общата конкурентоспособност на земеделските стопанства, произвеждащи плодове и зеленчуци.

Според министъра въпросът за преструктурирането на животновъдството и по-специално на преживното животновъдството е важен и определящ за неговото бъдещо развитие. Наложително е да се окрупнят фермите, да се увеличи средният брой животни в стопанство, което ще доведе до по-висока средна продуктивност, да се развие специализацията, като ясно се диференцират и отделят фермите на продуктов принцип.

Водещо в развитието на млечното говедовъдство през следващите години е подготовката му за отваряне на пазара и прекратяване действието на квотната система. В тази връзка е важно да продължи нарастването на броя на фермите за отглеждане на животни за месо. Като резултат, ще се развие пасищното животновъдство, ще се увеличи броят на месодайните животни в страната, което е предпоставка за намаляване на вноса на месо и задоволяване на потребностите на месопреработвателната промишленост с местна суровина, коментира докладът.

 

Оцени статията:
0/0
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Свободна Безмитна Зона – Бургас АД Първокласни мултифункционални складове, митническо агентиране.
Holiday Inn Sofia Добре дошли в най-новия 5-звезден хотел в София.
Кооперативна охранителна фирма ООД КОФ ООД е специализирано дружество за комплексна охрана.
Резултати | Архив
  • Зимна приказка
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Премиерът Бойко Борисов се срещна с руския премиер Дмитрий Медведев в Туркменистан
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Най-старата коневъдна ферма в света
Иванчо пита вкъщи: - Тате, как разговарят змиите? Бащата поглежда тъщата и подхвърля: - Защо мълчиш? Детето се интересува!..
На този ден 29.03   1430 г. – Султан Мурад II превзема Солун. 1516 г. – Изгонените от Испания евреи по силата на декрет на съвета на десетте са настанени във Венеция в обособен...