Изоставането на българските региони спрямо средното европейско ниво налага да се търсят нови и иновативни решения и подходи за финансиране и изграждане на стратегическата инфраструктура, като двигател за икономическия растеж. За нас е ключово изграждането на новата инфраструктура да бъде свързано с интегрирането на нови, модерни технологии, които позволяват да се повиши пътната безопасност, с интегрирани европейски стандарти, техники и модели.

Това каза заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Малина Крумова в рамките на Дванадесетата годишна конференция „Стратегическа инфраструктура и инвестиции, България 2017".

„За балансираното териториално развитие е необходимо активно да изграждаме пътища, ВиК и енергийна инфраструктура. В този процес е от изключителна важност да има и адекватно отразяване на специфичните местни потребности", отбеляза Крумова. „Средствата, които се предоставят по Оперативна програма „Региони в растеж", се фокусират именно върху изграждането на центрове, двигатели на икономическия растеж на регионално равнище с цел те да бъдат икономически стимул и да събудят развитието на регионите", допълни тя.

Заместник-министърът подчерта, че е необходимо да се отстоява дългосрочният инвестиционен характер на структурните и инвестиционни фондове и през следващия програмен период, тъй като те са основен инструмент за балансирано териториално развитие на всички европейски региони.

Тя коментира приоритетите за страната в транспортната инфраструктура, които включват изграждането на най-сложния участък от Автомагистрала „Струма" през Кресненското дефиле, доизграждането на Автомагистрала „Хемус", която е от съществено значение за развитието на Северна България, автомагистрала Русе-Велико Търново, както и работа по направлението Видин-Ботевград. „Длъжници сме на Северна България и самият факт, че Южна България печели толкова много от изграждането на Автомагистрала „Тракия", показва колко важен и приоритетен за нас е проектът Автомагистрала „Хемус", каза тя.

„От стратегическа гледна точка, не по-малко важен е и ВиК отрасълът", подчерта заместник-министърът. МРРБ провежда активна политика за постигане на техническа, екологична и финансова устойчивост и съответствие с цялото европейско законодателство по отношение на този тип екологична инфраструктура. „Но това трябва да става и на социално поносима цена и с адекватно качество на услугите, които се предоставят от ВиК операторите", допълни тя.

Изправени сме пред основни предизвикателства, свързани с остарялата инфраструктура, недостатъчно добро качество, необходимост от подмяна на технологичните решения в някои райони, за да бъдат те по-ефективни. И тук е ключовата роля на бизнеса и държавата, с участието на академичните институции - да търсим по-ефективни решения и научнообосновани иновативни дългосрочни решения, заяви Крумова.

Тя допълни, че е важно да се постигне такъв тип инфраструктура, която да бъде самоиздържаща се, жизнеспособна, без да натоварва излишно населението, което изисква изграждане на цялостна стратегия за финансиране на ВиК отрасъла, по която се работи с подкрепата на Световната банка.

„Ключово за успеха е да работим заедно като държавни институции, местна власт, бизнес, академични институции, с участието на гражданското общество, за да може всичко, което изграждаме, бъде адекватно на нуждите на местно равнище и на всеки един от гражданите", каза в заключение заместник-министър Крумова.